„Българите държат 2-3% от спестяванията си в акции и облигации, което е повече от 4 пъти по-малко от страните в ЦИЕ. Преди 10-на година нивото на финансова грамотност обаче, бе много по-ниско. Не се говореше за лични финанси, как да си управляваме парите. Инвеститорите не поглеждаха към други алтернативи различни от имоти и депозитите. Дванадесет години по-късно, нивото се вдигна, но тръгнахме от много ниска точка. Мога да кажа, че ние българите станахме все по-грамотни, разбираме много от термините свързани с икономиката, финанси и пари, интересуваме се от все повече неща. Медиите също помогнаха за това тези горещи теми да се преведат на ежедневен език. И се надявам тази статистика – не повече от 2-3% във финансови активи, да се увеличи в бъдеще“, това каза във второто издание на финансовия подкаст „Силата на Инвестициите“ Стойне Василев, независим финансов консултант, автор на книгата „Умни пари“ и собствени на Smart Money.

Ето още част от това, което каза Василев в подкаста: 

Аз съм питал хора и съм повдигал тази тема – дали някаква част от тези 70 милиарда лева в депозити могат да отидат във финансови активи и разбрах, че би било много трудно.  И по-ниската финансова култура и народопсихологията сочат, че ние искаме тези пари да са на сигурно място. Въпреки, че се говори много за имотите, на практика много малка част от хората инвестират в имоти. Друг актив – това е златото. Горе долу около депозити, злато и имоти се въртят мислите за инвестиране на хората.

Всички финансови пирамиди, балони, измамни схеми, през които сме минали са направили хората доста по-консервативни, когато им се предлагат нови инвестиции. Хората, които се опариха от тези схеми са поколението – 40, 50 години или нашите родители. Те продължават да са много консервативни и предават това на децата и внуците си. 

От друга страна поколението които са 20-годишни са много по-рисково настроени и когато видят актив, който расте със стотици или хиляди проценти (като биткойна например) те виждат възможност в него за бързо забогатяване. Това са различни хора, които са консервативни и тези които рискуват повече. 
По отношение на рисковия профил и определянето му, има какво да работим. Институциите правят такъв профил, който се базари на хипотетични въпроси. Там сме много смели. Казваме, че дори и да загубим пари няма да се панираме. Когато инвестираме и загубим пари обаче, разбираме какъв е риска. И следващия път – или сме прекалено консервативни, или продължаваме да поемаме високи рискове, ако сме спечелили преди това. 

Тези кризи – фалитите на институциите и личните фалити, са един добър катализатор хората да помислят за своите лични финанси. Хора ще загубят пари, но ще се научат. Например преди години казуса с КТБ показа на хората как една банка може да фалира. Преди това никой не очакваше банка да фалира. Хората разбраха, че има нещо по-различно в един лош модел.

За да инвестираш трябва да си спестил някакъв капитал. Традиционният профил на инвеститорите включват IT-сферата, предприемачи, мениджъри, хора на по-високи позиции, които са разбрали, че личните финанси са важна част от техния живот. Много често хората, които се обръщат към мен са хора, които са имали лична финансова криза, загубили са пари или са останали без лев, или в началото са рискували повече. Когато са загубили пари обаче, те разбират, че трябва да го направят по друг начин. 

Хората, които са консервативни и са видели, че имотите са поскъпнали, те са привърженици на имоти, защото са го видели, че действа. Когато споделят своя опит с други, те запалват много хора да инвестират също в имоти. Тук обаче идва тънкия момент, че трябва да сме добре подготвени, когато инвестираме в имоти. Не просто да го купиш и да го даваш под наем. Това е процес, в който трябва да направим много точни изчисления, за нивото на разходи,  каква доходност ще ни носи, за да можем да го сравним с други инвестиции. Абсолютно клише е, че имотите винаги растат. Да в дълъг период това е така, но за човек, който работи и отдава под наем, това може да се окаже втора работа, която може да не е много доходна. 

От друга страна младите хора, които нямат толкова капитал или не могат да изтеглят голям кредит се насочват към акциите. Вече има възможност да се купуват и части от акции. Таксите и комисионите стават все по-ниски. Ако трябва да дам насока – бих препоръчал по-скоро международни акции. Вече можем да купуваме големи американски и европейски компании, когато аз започвах имаше само БФБ. Но има хора и с интерес към БФБ. Сега на пазара за растеж има много интересни иновативни компании, които излизат. Това е начин да подпомогнем българската икономика, да отидем на общо събрание, да се запознаем с нови хора. 

Златото също си има своите предимства – особено във времена на несигурност, военни действия, пандемията преди това. Така че всеки си има негов интерес, но е добре да си познава рисковия профил и дали избраният актив може да достигне неговите лични цели.

Първо трябва да минем през целите. Какви са твоите дългосрочни цели. Колко струват те? Например ако искаш да събереш за самоучастие за апартамент. Един мой клиент бе изчислил, че иска да си купи апартамент от 150 000 евро. Той трябва да има самоучастие от 20% - 30 000 евро, около 60 000 лева. Хоризонта е 5 години. Той решава да спестява малко повече, да поеме малко повече риск и избира да направи дивидерсифициран портфейл с различни активи. И на база на целите – колко струват те, хоризонта и рисковия профил се установява колко би искал да рискува и се избират активите, които са подходящи. 

Някои по-възрастни хора не искат да се занимават с платформи и технологии и за тях е по-подходящо да отидат в някой фонд и да си изберат инвестиционен продукт. 

Сега проблемът пред инвеститорите не е че нямат възможности, а че имат прекалено много такива. Аз послушах Уорън Бъфет и съвета му за широкодиверсифициран индексен фонд базиран на широкия щатски индекс S&P 500. Така че също съм изградил моя портфейл на тази база. 

Индексните фондове са евтини, диверсифицирани, базирани на най-големите компании. Те са достъпни – най-големите платформи предлагат да си купите и част от такъв фонд. Това е добра възможност да поставите основите на своя портфейл. С такъв род фондове можете да инвестирате в хиляди възможности - само върху изкуствен интелект; само върху енергия; само в Европа; само в САЩ; в целия свят; само върху златото и т.н. От нас зависи дали ще добавим към индексните фондове, но това е добра основа. Дали ще добавим обаче криптовалути, или индивидуални акции, решаваме ние.

Индексните фондове могат да се определят като деветото чудо на света, осмото е сложната лихва. Те обаче, падат заедно с пазара. Тези които са активно управлявани инвестиции има мениджър, който може да реши и да направи нещо по време на криза, докато индексните фондове падат заедно с пазара.

В книгата „Умни пари“ съм включил много психология в инвестициите. Включил съм нашето отношение към парите и инвестициите, защото това е основен препъникамък към инвестирането. Хората се страхуват от рисковете и с книгата съм се опитал да разбия някои митове свързани с личните финанси. 

Кризи винаги ще има. Кога ще дойде следващата никой не знае. Когато се каже, че ще има ще познаем – въпросът е кога? Те идват все по-изненадващо. Едната, която се очаква е от дълговите пазари и огромното ниво на дълг в развитите страни. Въпросът е ние да сме подготвени и когато тя дойде да сме готови да реагираме по адекватен начин.

Инвестирам от средното си образование. Започнах с масовата приватизация, след това на БФБ и т.н. Но нещо, което никога не съм правил е да нямам план. Сега планът не е нещо, което е 100 страници. Но трябва да знаем каква е целта на инвестицията, колко време ще я държим, ако падне с 20% какво ще правим, ако скочи с 50% какво ще правим. Това е важно. Да си направим план е нещо, което всеки трябва да направи.

Умението да се адаптираме е едно от най-важните умения в живота ни. Всички грешки, които съм имал съм ги приемал като уроци. Хубаво е да вземем и от грешките на другите, а не да си чупим главата.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.