„Има доста рискове пред пазарите и световната икономика и основният в момента е икономическото положение в Китай, тъй като икономиката преминава през трансформации и там проблемът е структурен, не толкова цикличен. Това каза във финансовия подкаст „Силата на инвестициите“, организиран от Infostock.bg Красимир Йорданов, портфолио мениджър в СКАЙ Управление на активи.

Ето какво каза още Йорданов:

Необходими са реформи, които не могат да се случат без политическа реформа. Не можем да очакваме обаче големи промени. Китай е основният рисков фактор за пазарите, а другият е нарастващият бюджетен дефицит на щатската икономика. Сега имаме доста бурен растеж и рекорден дефицит, а трябва да е обратното. Когато има такъв растеж, трябва да спада дефицита. Това води до въпроса какво ще се случи, когато икономиката започне да се забавя. Тогава ще видим рязко затягане на коланите. Но ако има такова, тогава това ще е много зле за цялата световна икономика.

Търговските имоти са друг назрял проблем в САЩ. След ковида хората не се върнаха в офиса и могат да си го позволят, защото нивото на безработица е ниско и трудът е в силаната позиция да изисква. И затова всички офис площи и търговски такива, страдат много. Това означава, че всички тези загуби ще се пренесат на финансовата система и това ще й натежи.

Много вероятно е да е приключил цикъла на повишение на лихвите в САЩ. Първо виждаме забавяне на инфлацията, но от друга страна не е достатъчно голямо – към таргета на Фед от 2%. Това означава, че те ще искат да държат високи лихвите дълго време. И напоследък виждаме цялата крива да е силно обърната. Други причини за това са рекордния бюджетен дефицит и свръхголямото предлагане на държавни ценни книжа, което натисна цената надолу. Това предлагане трябва да се посрещне от частния сектор, защото Фед намалява своя баланс. Това допълнително затяга ликвидността и изсмуква ресурса от останалата част на света. Заради това се повишава цената на облигациите и има допълнително затягане на финансовите условия и на практика повишаване на реалните лихви. Налице е затягане на икономическите условия. Темпът на инфлация спада, приходите на компаниите забавят ръста си и в същото време имаме увеличаване на разходите за държавния дълг.

След година, година и половина от началото на процеса на затягане на лихвите започва да се усеща ефекта от повишаването на лихвите. Но имаме малки разлики. Първо имаме обръщане на кривата – доходността на краткосрочните е по-висока от тази на дългосрочните. Тъй като банките се финансират с краткосрочни депозити и отпускат дългосрочни, сега те нямат мотивацията да го правят и това трябва да доведе до затягане на финансовите условия – по-малко кредитиране. Това още не се случва, защото увеличението на краткосрочните лихви все още не се пренася върху депозитите. И ако заменим краткосрочната доходност с депозитите и го съпоставим с 10-годишните ДЦК, ще видим, че кривата не е обърната, а все още е стръмна. Поради тази причина видяхме много рязко покачване на банковите ценни книжа от началото на годината, с изключение на регионалните банки. Това е едната причина да нямаме затягане на политиката по отношение на кредитирането. Вече се усеща, но все още в ранен стадии. 

Друга причина – голяма част от ипотечните лихви са фиксирани и много от домакинствата, все още не усещат поскъпването на кредитите. Третият канал – по отношение на заемите на корпоративния сектор. Ако наложим средния лихвен процент, който компаниите плащат спрямо основната лихва на Фед, ще видим, че те са в тясна корелация до началото на затягането на политиката от началото на миналата година. Някъде около 3% е ефективната лихва, която плащат компаниите, докато основната лихва е 5%. И още един фактор – половината от дълга под формата на облигации падежа им е след 30-та година, тоест няма спешна нужда от рефинансиране на задълженията и компаниите затова все още не усещат това бреме.

Има голям рисков фактор, очакванията за печалби на компаниите да не се материализират. Но това в случай, че видим рязко забавяне и рецесия. Миналата година имаше две тримесечия с отрицателен ръст, но рецесия не бе обявена. Причината – безработицата все още е ниска. В момента има забавяне на пазара на труда. Започва и забавяне на ръста на заплатите на много от служителите. В крайна сметка при нормален икономически цикъл икономиката се забавя и винаги преди рецесия изглежда, че има „меко приземяване“, но следващата стъпка е свиване. И това е най-вероятния сценарий за догодина. 

Ако миналата година, преди излизането на генеративния интелект, щях да кажа, че може да очакваме свиване на маржовете на печалбите, щях да кажа, че това може да доведе до рецесия. Но сега заради изкуствения интелект имаме повишаване на производителността и намаляване на разходите. Тази технология може да обърне в положителна посока рентабилността на компаниите. 

Банковата криза в САЩ се разви в сектора на регионалните банки и бе изолиран случай, като те игнорираха постоянно сигналите за повишаване на лихвите и не намалиха риска от дългосрочните ценни книжа. В крайна сметка цените на тези книжа се сринаха и това доведе до паника и бягство от тези банки, но Фед се намеси в този сегмент, защото тези банки отговарят за 75% от кредитирането на малкия и средния бизнес в САЩ. В крайна сметка, докато имаме тези високи лихвени проценти е нормално населението и корпорациите да изтеглят парите си от тези банки и да  ги насочат към паричния пазар – срещу 5% лихва. Банките не вдигат лихвите, защото ще им пострадат печалбите. От друга страна големите банки нямат този проблем на свръхинвестиции в ДЦК. Голяма част от техните извънредни резерви са във Фед и по тях те получават основния лихвен процент. Те са готови да посрещнат тегления от страна на домакинства и корпорации.

Ситуацията сега е много по-различна от 2008-ма година, когато проблем бяха ипотечните облигации.

В момента ако доходността на държавните ценни книжа продължи да расте, особено пострадали ще бъдат технологичните компании. Само 7 технологични компании, допринесоха за основна част от ръста на основните индекси. Можем да видим по-нататъшна ротация от акции към облигации, ако доходността по дългосрочните държавни ценни книжа се запази висока. Това е много вероятно да продължи. Според данни на Фед ръстът на БВП се очаква да е около 5%. След това имаме едни 3% инфлация. И ако следваме уравнението на Фишер, то номиналната лихва по 10-годишните ценни книжа трябва да е реалната лихва плюс инфлацията. Тоест може да се повиши теоретично до 8%, или два пъти по-високо от текущите лихвени нива.

Има увеличение на цената на петрола и газта. Идва зимата и цените на природния газ е много вероятно да продължат нагоре, при по-студено време. Това може да означава по-нататъшен инфлационен натиск. Тоест до края на годината, ако не видим повишаване на лихвите на държавните ценни книжа, то поне можем да очакваме запазване на текущите им високи нива.

Едва ли родният капиталов пазар може да е „остров на спасение“, ако видим проблеми на международните пазари. Ще зависим много от това как се движат европейските борси. Виждаме, че докато в САЩ има бурен икономически растеж, в Европа говорим за рецесия. Това е, което ще предопределя и представянето на нашия пазар. Ако погледнем на регионално ниво, ликвидността остава основен проблем за инвеститорите. Има много регионални пазари, които макар и нисколиквидни, има едни 10-20 акции, които предлагат доста добра експозиция към европейската икономика. 

Банките доста добре се представиха в началото на годината, макар и напоследък да прояви известна слабост. Причината – повишаването на лихвите повиши и печалбите на банките. Вече има очаквания за задържане на лихвите при високи нива, което отново е добре за финансовия сектор. Конкретно по страни – пазарът в Полша е доста добър. Има добри високоликвидни пазари. Също така в Словения и Унгария. Много интересен пазар е турският. Той расте всеки ден с големи проценти. Голяма част от този ръст е инфлационен. Ако изчистим инфлацията обаче, той продължава да е доста добър. 

Има една тема, която остава малко страни, заради темата за изкуствения интелект. Става въпрос за здравния сектор и лекарства, които действат против затлъстяването. Те действат така, че когато бъдат приети, апетитът за хранене намалява и това означава, че са много ефективни за масово отслабване. Особено в САЩ има голям проблем със свръхтеглото. Тази технология оказва силно влияние върху редица бизнеси. Ще има огромен ефект върху икономиката на САЩ. Дори и от гледна точка на намаляване на определени видове храни. Фаст фуд сегмента е възможно да пострада доста. Много интересно е, че една от тези компании е датска – Novo-Nordisk. Тя стана толкова голяма, че стана структуроопределяща за икономика. Централната банка вече има проблеми да държи валутния курс, само заради тази компания. Това са второстепенни ефекти. Тази технология и всички тези акции, които се занимават с тази технология има доста голям потенциал.

*Материалът изразява лично мнение и не бива да се приема като съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари. Информацията не представлява инвестиционна консултация, съвет, инвестиционно проучване или препоръка за инвестиране и не следва да се тълкува като такава.