Снимка: iStock

Автор: Д-р Боян Иванчев, основоположник на невроикономиката в България

Когато трябва да изберем между алтернативи, а това се случва много често, както в житейски план, така и на капиталовите пазари се появява известно усещане за психологически конфликт, дискомфорт след акта на вземане на решение. Това е така, защото реално вече избраната алтернативата често има недостатъци, докато отхвърлената алтернатива не е реална и има спасителни и едва ли не само „идеални“ характеристики. В областта на финансите съществуват модели (Drees and Eckwert, 2005), които обясняват как влиянието на когнитивния дисонанс предизвиква игнориране на новопостъпилата негативна или положителна пазарна информация и в резултат на това се стига до подценяване или надценяване на финансовите активи. По този начин ирационалното поведение на инвеститорите може да доведе до подценяване на риска на собствените инвестиции или на целия инвестиционен портфейл (Barberis, 2013; Benabou, 2015; Benabou et al., 2018). Неглижирането на риска от неправилно развитие на инвестициите намира много ясно потвърждение в това, че инвеститорите предпочитат да не променят експозицията си в инвестиционни фондове, които имат по-ниска доходност от сравнимите с тях, дори и при продължителен период с по-ниска доходност. Това е така защото те трябва да признаят пред самите себе си, че в миналото са направили неправилно инвестиционно решение. А това е психологически болезнено и повечето от нас биха предпочели другите да им кажат, че са сгрешили, отколкото сами пред себе си да признаят грешното си инвестиционно решение.  По този начин потвърждават влиянието на когнитивния дисонанс върху техните инвестиционни решения и стратегия (Goetzmann and Peles, 1997). Такова ирационално поведение в резултат на влиянието на психологическата склонност когнитивен дисонанс е критично важно и може да има за резултат големи загуби на финансовите пазари и при управление на активи – не само от индивидуални но и от институционални инвеститори. Ирационалното поведение на инвеститорите повлияни от тази склонност резултира в поредица от погрешни инвестиционни решения и действия, които задължително ще бъдат повтаряни и в бъдеще. Тези грешки ще бъдат повтaряеми не само на финансовите пазари но и при други икономически и житейски ситуации и решения.

Научете повече за поведенческите финанси от д-р Боян Иванчев, по време на специалния уоркшоп в рамките на форума "Силата на Инвестициите", който ще се проведе на 19-ти октомври в хотел InterContinental.

Това е така защото рационалният инвеститор не желае да признае пред себе си допуснатата грешка. Поради това този тип участници на финансовите пазари могат дълъг период от време да задържат губещи финансови активи в инвестиционния си портфейл, защото изпитват страх, че ако си признаят допусната грешката и затворят губещите позиции, е възможно да загубят собственото си самоуважение и вяра в правилността на своите решения. Този страх от загуба на вяра и увереност за вземаните инвестиционни решения може да бъде толкова силен и мощен, че да направи немислима продажбата на губещите финансови активи. Този страх може да повлияе на инвестиционната стратегия на инвеститора така, че да бъде невъзможно прилагането на стоп лос лимити (ограничаване на загубата на отворена позиция) когато пазарната посока бъде противоположна на първоначалната инвестиционна идея. При такава пазарна и инвестиционна ситуация, ирационалните инвеститори, които са под влиянието на когнитивния дисонанс могат да преизобретяват и реинтерпретират случващото се на пазара и случващото се с тяхната конкретна позиция само и само да не признаят грешката си. Те могат да се самоубедят, че „В момента нямам нужда от ликвидност и пари в брой, така че няма да продавам губещата позиция” или че "Животът е пред нас, а пазарите са вечни и позицията един ден ще стане печеливша" и така да елиминират възникналия когнитивен дисонанс. Поради тези причини вредното влияние на когнитивния дисонанс може да доведе до сериозно забавяне на продажбата на губещи активи и инвестиции и тяхната принудителна продажба в най-лошия пазарен момент - когато се изисква марджин кол за отворената позиция и търговецът е принуден да затвори позицията или пък инвеститорът има нужда от моментална ликвидност, а пазарната цена на финансовия актив точно в този момент е стигнала до най-ниското си ниво. Поради това, задържането на губещи финансови активи и неприлагането на стоп лос лимити за ограничаване на загубите директно може да предизвика финансов крах на инвеститора.

Следващата много популярна грешка сред инвеститорите, които са под влиянието на когнитивния дисонанс е във връзка със задържането на активи, които показват по-ниска доходност и не толкова добра перспектива в сравнение с финансови инструменти от същия пазарен сегмент с еднакъв или сходен инвестиционен рейтинг, риск и ликвидност. Те не желаят да осмислят, че положителният пазарен тренд и отношение на инвеститорите към печелившия през изминали периоди финансов инструмент, неговите корпоративни и/или пазарни перспективи вече не са толкова добри или вече са приключили. Този тип поведение е дори още по-разпространен и упорит от задържането на губещи финансови активи. Това е така поради факта, че всъщност инвеститорите не реализират конкретна загуба а имат загуба на алтернативен доход от алтернативен инвестиционен инструмент. Поради това този тип ирационални инвеститори дългосрочно задържат по-ниско доходните активи, вместо да преструктурират инвестиционния си портфейл и да ги заменят с по-доходни, алтернативни финансови инструменти.

В следствие на влиянието на когнитивния дисонанс възниква и модел на поведение, при който се увеличава експозицията във финансови активи, чиято пазарна цена е намаляваща. Когнитивният дисонанс принуждава ирационалните инвеститорите да увеличават абсолютната стойност на експозицията си във финансови активи, след като средната им стойност и относителното им тегло в инвестиционния портфейл са спаднали значително. Инвестирайки допълнителни пари в тези активи, те се опитват да препотвърдят правилността на по-рано взето от тях икономическо или инвестиционно решение. Този тип поведение е ясно изявено и при, някои професионални дилъри, които все още не са израснали в професията си. Те правят така нареченото "Усредняване на позицията" като инвестират допълнителни средства в актива със спадаща цена, радвайки се, че по този начин намаляват средната цена на общата експозиция, която според тях продължава да бъде перспективна и скоро ще се върне на предишните високи нива и тогава те ще спечелят допълнителен марж в следствие на усреднената позиция. Тези ирационални инвеститори и дилъри бягат от появата на нова когниция, която е срещуположна на първоначално взетото от тях решение и съответно ще доведе до поява на ментален дискомфорт. Те не успяват да анализират обективно допълнителните покупки и увеличаването на експозицията на базата на новата пазарна, макроикономическа и корпоративна информация за конкретния финансов актив. Не се замислят дали пазарната цена на инвестицията не спада, поради настъпили фундаментални промени за конкретния финансов актив, които чертаят дългосрочно негативни прогнози. Този тип инвестиционна грешка предизвиква дългосрочно по-ниска средна доходност на инвестиционния портфейл спрямо съответния инвестиционен бенчмарк. Така нареченото "усредняване на позицията" е една добре позната илюзия на не толкова добрите дилъри, които могат да влошат резултатите на финансовите институции, за които работят, а при повечето непрофесионални инвеститори, това действие може да доведе и до значителни загуби на семейното богатство.

Запознайте се с д-р Боян Иванчев на живо и задайте своите въпроси!

За автора: Д-р Боян Иванчев е основоположник на невроикономиката в България. Той има двадесет и пет годишен опит във финансовата сфера. През 1993 г. започва работа във ФБК София АД като брокер на фондовата борса. В различни финансови служби последователно е дилър, главен дилър и директор “Ликвидност и пазари”. През 2001г. управлява 80 млн. евро портфейл от ценни книги на външни пазари. Завършва средно образование в Чехословакия, висше и докторска степен придобива от Warsaw School of Economics. Специализиран в Deka Bank Hold., Bayerische Landes-bank, ATTF Люксембург, Harvard Kennedy School of Government, Китайска академия за управление, ENA-Paris.
Публикува първата българска книга за поведенчески финанси “Всеки може да инвестира успешно, ако избегнете илюзиите и ирационалното поведение”, „История на българския капиталов пазар 1862-1948 г. Иванчев разработва нова теория за парите публикувана от Emerald publshing “Postmoney theory: value function in the domain of postmoney”. Към момента е съветник на голяма корпорация.