Снимка: Istock

По-горещ от очакванията доклад за инфлацията в САЩ вчера, разтърси пазарите на облигации в сряда, изпращайки доходността на американските 10-годишни съкровищни облигации (^TNX) до 4,56%, най-високото ниво от ноември. Скокът (18 базисни пункта) е най-големият от близо две години.

Произтичащата волатилност изтече в акциите - особено в чувствителните към лихвените проценти области на недвижими имоти, комунални услуги и регионални банки - предоставяйки на Russell 2000 (^RUT) най-лошия ден за търговия от осем седмици, спад от 2,5%.

От декември Фед почти обеща намаления на лихвените проценти вероятно през 2024 г. въз основа на предпоставката, че увеличенията на цените са се забавили и се доближават до целта на Фед от 2% инфлация.

Задълбочавайки се в числата на инфлацията, много компоненти очевидно се ускоряват към посоката нагоре, включително рекламираният от Фед номер за „суперосновни“ услуги, който изключва цените, свързани с подслон.

Както главният икономист на Apollo Global Management Торстен Слок отбеляза пред клиентите, годишната промяна в свръхосновната инфлация сега е 5%, докато тримесечната промяна е скочила до 8% — недалеч от своя връх в началото на 2022 г., който тогава беше 40-годишен връх. 

Федералният резерв цели да избегне повторението на епизода на двойна инфлация, който разтърси 70-те и началото на 80-те години на миналия век. За тази цел Джеймс Булард написа важно послание за тази отминала инфлационна ера през 2022 г. (докато беше президент на Федералния резерв на Сейнт Луис).

След като инфлацията на цените скочи до 12% през 1974 г., ръководеният от Артър Бърнс Фед побърза да запази основния лихвен процент сравнително нисък, дори когато инфлацията отново се покачи.

„Това, което последва, беше висока и променлива инфлация през следващото десетилетие“, тъй като инфлацията щеше да се задържи упорито над 5%. „Реалната икономика беше нестабилна, отчасти защото високата инфлация изкривява ценовите сигнали, което може да попречи на реалната икономическа дейност.“

През 1979 г., след като инфлацията на цените отново надхвърли 10%, Пол Волкър беше назначен за председател на Фед, за да върне духа на инфлацията обратно в бутилката завинаги.

Но дори Волкър се обърка в ранните си дни като председател на Фед. По-малко от година след осемгодишния му мандат, лихвеният процент на федералните фондове беше на север от 20%, докато CPI достигна своя връх от 15%. Федералният резерв на Волкър бързо намали основния лихвен процент до 9% за няколко месеца - само за да го повиши до 20% през 1980 г.

Оттам Фед го свали до 16%, но централната банка отново беше принудена да повиши своя показател до 20% - за трети път в рамките на малко повече от година.

Накрая до 1983 г. инфлацията се охлади до управляемите 2,5%. Този път, когато се обърна нагоре, Федералният резерв на Волкър беше подготвен.

„Федералният комитет за отворения пазар от 1983 г. се съсредоточи повече върху паричните фактори, влияещи върху инфлацията, и следователно поддържа лихвения процент сравнително висок, дори когато инфлацията спадна“, каза Булард.

И докато Фед поддържаше референтната си лихва висока спрямо инфлацията, икономиката на САЩ продължаваше да бучи.

„Човек можеше да очаква високите реални лихвени проценти да предизвикат рецесия, но това не се случи“, каза Булард.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.