През последните десет-петнадесет години се наблюдава повишен интерес на българите към световните финансови пазари в търсене на по-висока доходност от тази на депозитите. Това е световна тенденция във връзка с развитието на финансовите пазари.
Българите, които искат да инвестират част от парите си на световните борси, търсят тези услуги, до голяма степен в опит да открият нови инвестиционни възможности за доходност над тази на популярните депозити. За „подводните камъни“ по пътя на инвестирането, както и за откровените измами на финансови посредници, разговаряме с адвокат Константин Миков от адвокатскa кантора "Mikov & Attorneys", който също е и учредител на европейската мрежа от адвокати financial-fraud.lawyer, в подкаста „Силата на инвестициите“.
Какво трябва да гледат инвеститорите, когато избират своя брокер?
Относно регулираните платформи, инвеститорите трябва много добре да разберат какво означава това. Понеже сме част от общия европейски пазар на финансови услуги, да си регулиран брокер означава да имаш лиценз в държава членка на ЕС. Първото нещо, което един инвеститор трябва да провери дали един брокер има такава регулация. В КФН може да се проверят българските дружества, но има и секция „Нотификации“, където могат да се проверят и европейските дружества, които са регулирани и имат право да предоставят финансови услуги у нас.
Другото, което трябва да се проверява и да се избягва – са офшорните регулации. Под офшорни регулации трябва да се разбират всички брокери с юрисдикция извън ЕС. Там трябва да се разграничат две юрисдикции, които се водят офшорни – Великобритания и Австралия, които предоставят много финансови услуги. Въпреки, че те нямат право директно да предоставят услуги в ЕС и на българи, много често българските граждани имат достъп до техните платформи и им се отварят сметки. Тези юрисдикции са по-сериозни и имат регулация на сравнително високо ниво, както и способи да се решават спорове извънсъдебно, чрез омбудсман и друг вид медиация, която е сравнително ефективна.
Но когато говорим за останалите офшорни юрисдикции – Сейшели, Бахами, Бермуди, там контролът е много нисък, а защитата на правата е почти нулева. Всеки инвеститор трябва да избягва тези брокери. Реално нерегулираните брокери са брокери от тези юрисдикции. Те на външен вид имат някаква регулация, но тя не е по стандартите на ЕС и на практика може да се каже, че нямат почти никаква защита.
Има гаранция на инвеститорския капитал до 20 000 евро в Европа. Това е - в случай, че сте депозирали и инвестирали пари и брокерът фалира. Но това зависи много от самия продукт, който използвате. Много е важно дали купувате реален финансова инструмент, или сте на „договори за разлика“ (ДЗР). Това, което искам да допълня, относно регулацията е, че има две зони в ЕС, които са офшорни – Кипър и Малта. В Кипър има изключително много регулирани брокери. Те от една страна трябва да спазват регулацията и принципите на европейските норми, но от друга страна защитата на правата е много бавна и тромава. Там един съдебен процес може да протече до 10 години. Тоест, тази юрисдикция е рискована. В същото време в Кипър има над 200 брокера за една държава с население от един милион души. Регулаторът няма средствата да контролира всички тези брокери. И там има изключително много недобросъвестни финансови посредници, като защитата на правата е изключително трудна. Дори в България е по-добра защитата, защото един съдебен процес може да се проточи 3-4 години, което е двойно по-бързо, в сравнение с Кипър.
Каква е разликата в услугите предлагани от инвестиционните посредници и какво са договорите за разлика?
Начинаещите инвеститори много често не правят разлика между класическия инвестиционен посредник и неговите услуги и договорите за разлика. Класическите услуги включват покупка на реален финансов инструмент – акция, облигация, фючърс и др. В този случай, той е реална собственост и отива по партидата на инвеститора в брокера и се води негова лична собственост. Дори и да фалира брокера, инвеститорите остават собственик на актива и тхой ще му бъде прехвърлен.
В случая на договора за разлика (ДЗР) това е договор между вас и даден инвестиционен посредник. С него вие залагате, нещо като в казино, че цената на един актив ще се качи или ще се понижи. Това е залог. Вие реално не притежавате финансовия инструмент, на който този залог е базиран (това трябва да се осъзнае от инвеститорите). В този случай имате само договорни отношения с брокера и от другата страна (в лицето на финансовия посредник) имате „маркет мейкър“ или доставчик на ликвидност, който реално образува пазара. Той ви предоставя ликвидност и ако вие спечелите, той трябва да ви изплати печалбата, защото е поел риска от залога. Ако вие загубите – той печели. Тоест налице е конфликт на интереси.
Какво е интересно в тези продукти за някои инвеститори е, че има ливъридж – лостов ефект. Ако депозирате един лев, можете да инвестирате до 30 лева. Това е ограничението за форекс в Европа. Начинаещите инвеститори си казват – щом може да инвестирам 30 лева, значи мога да спечеля повече. Но те не се замислят, че може и да загубят повече с една малка флуктоация на дадения финансов инструмент. И тази загуба е печалбата на брокера. И заради конфликта на интереси, тези маркет мейкъри имат интерес, по някакъв начин, да ви „побутат“ по-бързо да си загубите парите. От друга страна класическият брокер, реално освен комисиони, нищо друго не печели от вас, защото вие реално си купувате някакви акции. Той не печели от това, дали утре когато решите да я продадете ще е на по-ниска цена. Докато за маркет-мейкърите вашата загуба е печалба за тях.
За какви „подводни камъни“ трябва да внимават дори и опитните инвеститори?
Инвеститорите с повече опит трябва да внимават, когато правят избора си по други причини. Те по принцип идентифицират кой е маркет-мейкъра, но проблемът е, че понякога има скрити маркет-мейкъри. Какво означава това? Това означава, че много често брокерът, който сте избрали се представят за немаркет-мейкъри. Но нерядко той работи с маркет-мейкъри, които са свързани с вашия брокер и така има конфликт на интереси, или получават комисиона не от вас, а от маркет-мейкърите, с които работят. За да може да се идентифицира тази свързаност, трябва да се провери дали маркет-мейкърите, с които вашият брокер работи не е в офшорна юрисдикция. Защото там няма прозрачност на собствеността и може да е свързан по някакъв начин с вашия брокер. И може да има практики, които да ви „побутват“ по някакъв начин да загубите. Другото, за което трябва да внимавате е, когато ви се предлага професионален статут, с който получавате достъп до по-голям ливъридж, или когато вътрешно корпоративно ви се предлага да бъдете прехвърлени към други вътрешни дружества, които са регистрирани в офшорни зони и където на практика регулацията е много ниска или почти липсва. Важно е инвеститорите да разгледат чисто корпоративната структура на самия брокер, който са избрали, за да се разбере до колко можете да имате доверие на съответната финансова институция.
Какви лоши маркетингови практики се използват за примамване на неопитни инвеститори към финансовите пазари?
Проблемът с инфлуенсърите е може би най-големият проблем в момента на този тип финансови услуги. Първо – контролът върху маркетинговото съдържание на брокерите е много силен. Реално, те нямат право да подвеждат инвеститорите. Далеч по-различно е при инфлуенсърите, които привидно работят за собствена сметка и са извън регулация, но много често са реално платени от тези брокери да промотират техните услуги и получават комисиона затова. Това плащане, нерядко е дори като част от загубата на инвеститорите. И това създава конфликт на интереси, който вместо да е между инвеститора и брокера е прехвърлен между инфлуенсъра и инвеститора.
Когато един инфлуенсър говори, че е сравнително лесно могат да се печелят пари на пазара и се опитва да каже „да, сега вие сте губещи, защото банките не ви дават пари, а самите банки печелят от финансовите пазари“, и казват „аз ще ви науча, как да изкарвате пари“ това е наратив, който е заблуждаващ. И когато те ви препращат към някой брокер, вие трябва да се замислите и да попитате самия инфлуенсър – вие получавате ли комисиона от тези брокери? Повечето инфлуенсъри дори нямат висше икономическо образование. И съдържанието на тяхната презентация не се контролира от никой. И брокерите казват – „ние нямаме нищо общо“, а реално имат някакви договорни отношения и им плащат. И това вече е заблуждаваща информация и форма на много лоша практика, която разбира се е незаконна.
Кои са най-честите форми на измами и недобросъвестни практики сред брокерите в момента и как инвеститорите могат да им противодействат?
По принцип една от най-честите лоши практики, е заблуждаващата информация, която може да произхожда от кол-центъра на брокера, но сега най-често от инфлуенсърите. Другото нещо са агресивните инвестиционни съвети – тоест колцентъра или инфлуенсъра съветва потенциалните инвеститори какви позиции да вземат, как да структурират портфейлите си, което е незаконно. Маркет-мейкърите нямат право да предоставят инвестиционни съвети, нито портфолио-мениджмънт. Те предоставят само изпълнение на вашите самостоятелни решения. Но в момента, в който се намеси или кол-центъра или инфлуенсъра, свободното решение вече е опорочено и самите инвеститори реално следват съветите, които най-често са губещи, защото те са в интерес на тези брокери.
Хората трябва да осъзнаят, че това са лоши практики и форма на заблуда и че те реално не са загубили парите си само заради собствени грешка. Това е първото, което трябва да разберат. По принцип един инвеститор, за да разбере дали ситуацията е нормална или незаконна, трябва да си зададе следния въпрос – „ако те не ми се бяха обаждали, ако не ми бяха изпращали по имейл агресивни съобщения, че сега трябва да се инвестира, а не в бъдеще, бих ли инвестирал и колко бих инвестирал?“. В момента, в който инвеститорите осъзнаят, че без намесата на кол-центровете или инфлуенсърите, те не биха инвестирали нито толкова, нито може би в такъв тип продукти, тогава те трябва да осъзнаят, че има нарушение и загубите не са само по тяхна вина.
Какво трябва да направят хората, когато разберат, че са станали жертва на измама?
Когато един инвеститор осъзнае, че е в такава ситуация, първо трябва да спре отношенията си с този брокер. След това има две процедури. Първата е – извънсъдебна. Тя е задължителна по закон. Включва да се състави и изпрати жалба до самия инвестиционен посредник. Тя е с времетраене от три до шест месеца. В рамките на този период брокерът трябва да провери вътрешно и да установи дали има нарушения от негови служители или не. В рамкита на тази процедура има също органи, които се наричат медиация, омбудсман – извънсъдебни органи, които могат да помогнат в решаване на този спор. Ако брокерът реши, че е спазил всичко и не представи обезщетение на инвеститора, следва съдебната фаза. Тя в България е около 4-5 години за две инстанции. По съдебен път могат да се установят нарушенията за инвестиционния посредник.
Другото, което инвеститорите трябва да знаят е, че при извънсъдебната фаза, те няма как да получат документи и доказателства извън това, с което разполагат, защото няма орган, който да задължи другата страна да ги предостави. Това е може би най-трудното да се докажат връзките с инфлуенсърите, телефонните разговори със съвети и т.н. В съдебната фаза пък, могат да се изискват всички материали от инвестиционния посредник, включително и телефонни разговори и връзки с инфлуенсърите.
Измамените инвеститори обръщайки се към адвокати за защита на техните интереси могат да очакват разходи под формата на твърда сума и процент от реално възстановената сума. Така инвеститорите знаят колко точно ще им струва процедурата, има таван на адвокатските разходи и адвокатите поемат част от риска за възстановяване на загубения капитал.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.