Снимка: Istock

Новоизбраният президент Доналд Тръмп избърсва праха от стара книга с плановете си да повиши митата върху вноса, дори за най-близките търговски партньори на САЩ. Една от причините тази тема да е толкова спорна е, че подобни ходове не се справяха добре в миналото. Но какво ни показва историята?

Последният път, когато САЩ въведоха големи данъци върху вноса, беше през 30-те години на миналия век с Тарифния закон на Смут-Хоули, който повиши митата върху хиляди стоки до исторически високи нива. Това не помогна на страната да излезе от Голямата депресия, тъй като други компании отмъстиха и международната търговия беше драстично намалена. Dow падна с 40% през годината след приемането му.

Пазарите досега не реагираха зле на обещанията на Тръмп да наложи повече данъци върху стоки от Китай, Канада и Мексико. Всъщност Dow Jones Industrial Average се повиши с повече от 6% през последния месец.

Разбира се, Тръмп повиши митата през първия си мандат като президент през 2018 г. и това едва ли е разрушило икономиката или фондовия пазар. Но те също бяха относително целенасочени мерки, като се започне със слънчеви панели и перални машини, преди да се премине към стомана и алуминий. Последните му предложения са много по-широки.

Още през 1922 г. САЩ също експериментират с протекционизъм със закона на Фордни-Маккъмбър, насочен към защита на американските фабрики и ферми. Това също не помогна на акциите – Dow падна с 10% през следващата година, показват данните на Dow Jones Market.

Много преди това митата и протекционизмът бяха ежедневие и обща мъдрост, както в САЩ, така и другаде. Мисленето беше, че търговските дефицити – когато страните купуват повече от чужбина, отколкото продават – са вредни, особено когато увеличават конкуренцията за компаниите у дома. Има смисъл, когато търговията се разглежда като игра с нулева сума, в която други страни стават по-богати за сметка на Америка.

Голяма част от съвременната икономическа дисциплина е разработена, за да се противопостави на това мислене. От 18-ти век Адам Смит и Дейвид Рикардо показаха как свободната търговия е полезна за всички и че специализацията между страните води до по-ниски цени, по-добри продукти и повече обща заетост за всички. Все още бяха необходими стотици години, за да се утвърдят тези идеи.

Безмитната търговия доминира от десетилетия, но проблемът е, че свободната търговия може както да създаде, така и да унищожи работни места. Вярно е, че по-голямата част от производството на стомана и текстил се премести в чужбина, където разходите за труд са по-ниски. Свободната търговия принуждава компаниите в САЩ да бъдат по-продуктивни и да се фокусират върху нещата, които правят най-добре, което може да бъде болезнено за работниците.

Също така е вярно, че разчитането на търговията за ключови стратегически индустрии – да речем, полупроводници, фармацевтични продукти или автомобили – може да направи страната уязвима, ако свободната търговия се разпадне. Взаимозависимостта с глобалните партньори е печеливша, но от гледна точка на сигурността е и рисковано.

Остава да се види как новите мита на Тръмп ще се отразят на акциите в по-дългосрочен план – за момента инвеститорите са замаяни от перспективите за по-ниски данъци и по-леко регулиране. Но неговото мислене е неортодоксално сред икономистите, защото историята показва, че подобни политики не са успели да увеличат просперитета.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.