България не изпълнява условията за приемане на еврото, става ясно от оценката за съответствие на законовата рамка и изпълнението на критериите за конвергентност, която е част от доклад на Европейската комисия относно готовността на осем държави-членки на ЕС да приемат еврото.

ЕК посочва, че България изпълнява критериите за стабилност на цените, за публични финанси, за конвергентност на основните лихвени проценти. Все още обаче законодателството ни не отговаря напълно на европейските директиви. Не изпълняваме и критериите за валутния курс.

Законодателството в България и най-вече закона за БНБ не съответства напълно на чл. 131 на Договора за функциониране на ЕС.

Съществуват несъответствия и несъвършенства в областта на независимостта на Централната банка (ЦБ), забраната на монетарното финансиране и интеграцията на БНБ в европейската система на Централните банки, се посочва в доклада.

Европейската комисия прогнозира дефлация от 0.8% през 2014 година. През 2015 година се очаква инфлация от 1.2%, а ръстът на цените ще се ускори. На този етап ценово равнище в България е 47% от средното в еврозоната.

Дефицитът в българския бюджет е под заложените 3% от ЕС, като според ЕК той ще достигне 1.9% през тази година и ще намалее до 1.85% от БВП през 2015 година.

Съотношението между БВП и държавен дълг е останало на ниско равнище през 2013 година - 18.9%, но ЕК очаква дълга да нарасне до 23.1% от БВП през 2014 година и след това да се свие до 22.7% от БВП през 2015 година.

България не изпълнява критериите относно валутния курс, тъй като според механизма ERM II левът трябва да е свободен да се движи спрямо еврото в рамките на маржин от 2.25%, за да може да се прецени, реалният валутен курс и доколко стабилна е българската валута. На този етап страната е във валутен борд и има фиксиран курс към еврото. Страната обаче покрива изискванията за конвергентност на дългосрочните лихвени проценти.

Българската икономика е добре интегрирана в икономиката на еврозоната чрез търговията и инвестициите. Сравнена с повечето членки на еврозоната, България се представя по-незадоволително по избраните индикатори за сравнение. Финансовият сектор в България е добре интегриран в този на ЕС, особено чрез високото ниво на чуждестранна собственост в банковата система.

От оценката за страната ни става ясно, че тя продължава да изпитва макроикономически неравновесия, а те изискват наблюдение и политически действия.