Бисер Манолов в личния си блог

Спомням си, че по времето на социализма имаше един анекдот, в който се разказваше за един японски журналист изпратен в България да направи кратък репортаж за живота в страната. След като в продължение на седмици в редакцията не получават нито ред обезпокоен главният редактор решава да провери на място какво става.

Пристигайки в хотела той намира журналиста съсипан, изнемощял и потънал в недоумение. Главният редактор с безпокойство попитал какво става и получил следния отговор:"За голямо съжаление абсолютно нищо не мога да разбера от това какво става в тази държава.

Аз ще ви разкажа какво видях, а вие сам преценете. И така, в тази държава никой не работи, а плановете се преизпълняват. Плановете се преизпълняват, а магазините са празни. Магазините са празни, а къщите - пълни. Къщите са пълни, а хората - недоволни. Хората са недоволни, а винаги гласуват „за". Как да опиша ситуацията?".

Ще се опитам да адаптирам този анекдот към днешната ситуация в страната. И така: „Хората в България са бедни, а в банките е пълно с пари. В банките е пълно с пари, а те не кредитират. Банките не кредитират, а икономиката расте. Икономиката расте, а безработицата не пада. Безработицата не пада, а ресторантите са пълни. Ресторантите са пълни, а хората са недоволни. Хората са недоволни, а изобщо не искат да гласуват."

Нарочно започвам коментара си по този начин поради една единствена причина и тя е, за да подчертая абсурдните противоречия на социално-икономическите процеси в страната. Не мога да си представя как частните предприемачи възприемат коментарите от страна на политическите партии за състоянието на финансите на държавата, но съм сигурен, че ако възприемат думите на политиците буквално, то те са на прага на истерията.

Само в рамките на няколко дни коментарите бяха от тотален фалит до рози и шампанско. Целта ми обаче е да се опитам да запазя обективния тон по отношение състоянието на публичните финанси, защото е видно, че всяка крайна позиция може да има разрушителни последствия, от които никой няма полза.

Първо, България в краткосрочен план няма да фалира.

Това го показва нивото на застраховката срещу фалит на страната, които се търгуват на международните пазари, от една страна, и нивото на валутните резерви на централната банка, от друга. Второ, дебело искам да подчертая обаче, че за прекомерен позитивизъм и дума не може да става. Това е само безпристрастна констатация. Аз лично, винаги съм бил краен противник на всяка форма на бюджетен дефицит, било той структурен или цикличен. За първото тримесечие дефицит от 845 милиона не е добра новина за състоянието публичните финанси . Проблемът възниква от продължаване на „дефицитната" тенденция, която изглежда непреодолима към настоящия момент.

Горещо препоръчвам на правителството да не пренебрегва препоръките от Брюксел относно Конвергентната програма на България за 2014 година.

Многократно съм повтарял, че поради международната икономическа среда ръст на брутния продукт от 2.1% на страната за 2014 годна е твърде оптмистичен. От незначтелния икономически ръст, спрените европейски средства и безконтролните харчове може да се окаже, че бюджетния дефицит ще се отвори проблемно. Говоря даже и за нива близки до 3% таван на база брутния продукт. За първото тримесечие се отчита растеж на брутния продукт от 1.1%. Не мога да видя откъде ще дойде наваксването. Да, през летния период имаме традиционното сезонно оживление на икономиката, но като цяло потреблението ще остане депресирано, което играе съществена роля за икономическия растеж. Прогнозите на ЕК са, че през 2014 година стопанството на България ще реализира 1.7% растеж. В прав текст Комисията говори, че отклонението е по-голямо от допустимото, което последната класифицира като „риск".

Нисък икономически растеж в комбинация със спряната реформа в пенсионната система, пак според констатацията на ЕК, се очертават като неизбежни главоболия за финансовия министър.

Предстоящото емитиране на близо 1.5 млрд. евров дълг бе другата тема, която насъска политиците. Това определено не е нещо ново, защото темата бе обсъждана в края на 2013 година по време на дебатите за бюджет 2014 година. По голяма част от новата емисия ще бъде използвана за рефинансиране на падежиращите доларови облигации през 2015 година, а останалите ще покрият дефицитите в бюджета. Лихвените проценти на международните пазари са подходящи в момента за такава емисия.

Европейската централна банка по всяка вероятност през тази седмица за първи път в своята история ще направи лихвите по депозитите на търговските банки при нея отрицателни. Това допълнително ще повиши търсенето на държавни облигации. Трябва обаче да спомена и факта, че България може да се раздели с една степен от своя кредитен рейтинг през предстоящите месеци, заради спрените европейски средства и перманентните бюджетни дефицита. Ако новата емисия бъде пласирана след такова събитие, Министерство на финансите може да бъде неприятно сюрпризирано.

Разбира се, че до голяма степен върху успеха на емисията ще повлияе и политическата ситуация в страната. Така или иначе такава емисия ще има. Най-удачното време за пласирането й е юни-юли месец. При политическа криза обаче ще станем свидетели на значително по-високи нива на финансиране. Ако правителството пласира 15-годишни облигации, евентуално финансовите пазари ще заемат тези средства на нива около 3%. При политическа криза обаче е твърде вероятно нивата да се повишат над 3.5%. По традиция българските банки ще бъдат основните инвеститори.

Когато политиците коментират числа, винаги трябва да се има едно наум. Това, от което има нужда бизнеса е обективен анализ и точни сметки. Истерията е вредна, необоснования позитивизъм още повече. Европа ни размаха мощно пръст. Политиците от ляво видяха в това маловажен жест, от дясно го определиха като „фалит". Истината за пореден път бе „отмита" от изсипалите се дъждове.