БНБ се справяше чудесно със строгата си регулация на банковата система откакто бе въведен валутният борд. Системата беше доста стабилна, въпреки че имаше няколко големи международни банкови кризи през 1998 г., а последиците от тази през 2008 г. все още се усещат. Това каза в интервю за предаването "Събота 150" на БНР американският финансист Стив Ханке, който е сред т. нар. бащи на валутния борд у нас.

На въпрос дали трябва България да се откаже от валутния борд, професорът по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс" отговори: „Чувам слухове у вас, че било по-добре България да се откаже от валутния борд и да приеме еврото, защото левът ще се обезцени и от това ще се облагодетелстват, хората които са взели заеми. Това е напълно погрешно и опасно мислене. Ако България влезе в еврозоната обменният курс ще бъде абсолютно същият!" 

Проф. Ханке категорично заяви, че няма риск за валутния борд в България.

„Бордът е една цялостна система, която е напълно подсигурена. Никога в историята не е имало провали на валутен борд. Дори и на този в Русия, който е установен от Джон Мейнард Кейнс по време на революцията, когато белогвардейците приеха валутен борд. Дори и по време на войната, този борд издържа", обясни преподавателят в университета "Джон Хопкинс".

По думите му банковата система е друго нещо. И Стив Ханке признава, че има удар по банковата ни система, щом се е стигнало една от кредитните институции да бъде поставена под специален надзор от държавата и може фактически да бъде прекратена дейността й като частно дружество.

„При всички положения това няма как да помогне на инвестиционния климат у вас. Няма значение дали този който извика, че има пожар в залата, е имал повече депозити или повече дългове към тази банка. Факт е, че той предизвика паника, отлив на капитали от банката. Това е просто потвърждение, че в България има много съмнителни лица по върховете. И корупцията си остава ахилесовата пета на България", обобщи проф. Ханке.

Относно ситуацията около Корпоративна търговска банка (КТБ) той сподели, че в конкретния случай има специален контекст - действията на две от основните действащи лица, които са известни със особената си репутация.

Проф. Ханке направи и следната аналогия: „Единият от играчите всъщност влезе в залата на претъпкан театър, след като си е купил билет за представлението. А няма закон, който да му забрани да си купи билет. И след като е влязъл в пълната зала, внезапно той започва да крещи, че има пожар. Настъпва паника и всеки се опитва да излезе от театъра колкото се може по-бързо. Точно това се случи в България. Въпросният вложител, който контролира голяма част от медиите в България, ги използва за да извика „пожар" в залата!  Всички по света знаят кои са тези хора и знаят, че има големи въпросителни относно тяхната почтеност."

Преподавателят от университета "Джон Хопкинс" отправи и забележка към БНБ. Според него Централната банка е трябвало да осигури допълнителен брой инспектори, които да наблюдават с изключително внимание всяка транзакция на тази КТБ преди да се тя да поиска защита.

И веднага побърза да уточни, че дори и да го беше сторила, БНБ не би могла да спре някой да извика „пожар!" в препълнена театрална зала. „Единственият начин този човек да бъде спрян щеше да е, ако не му се позволява изобщо да си купува билета за театър. В случая с КТБ - да се забрани на въпросното лице да влага пари там, което от законова гледна точка мисля, че не може да се направи. Следователно, в този случай БНБ постъпи по най-правилния начин и щом видя проблема, незабавно се намеси.", каза в заключение проф. Стив Ханке.