Небанковите финансови институции, които предоставят кредити на потребители, ще трябва да имат собствен капитал от поне 1 млн. лева и да бъдат лицензирани за дейността си от Комисията за финансов надзор (КФН). Това е записано в одобрения от парламентарната икономическа комисия на първо четене Закон за небанковите финансови институции. Създаването на новия закон, който регулира работата на фирмите за бързи кредити, бе одобрено преди да бъде внесен предложението в Народното събрание от министерствата на финансите и на икономиката, БНБ и КФН.

Законопроектът беше разгледан от комисията, въпреки възраженията на депутатите от ГЕРБ, които напуснаха заседанието и не подкрепиха промените с мотива, че няма консенсус по тези текстове между политическите партии. Делян Добрев припомни, че по време на консултациите при президента в неделя е било постигнато съгласие да се приемат само закони, за които има консенсус.

Председателят на комисията Алиосман Имамов обаче посочи, че законът е одобрен от Председателския съвет в Народното събрание, което означава, че може да бъде включен в дневния ред по всяко време.

„Бизнесът одобри приемането на такъв закон, но поискаха прецизиране на текстовете. В документа се предвижда Комисията за финансов надзор вече да се издържа от собствените си приходи, а не от държавния бюджет. Това на практика означава КФН да вдигне таксите си при равни други условия", обясни по време на дискусията Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според него това ще унищожи българските компании, които се лицензират от КФН. „В крайна сметка така ще бъде формиран един олигополен пазар на финансови институции", посочи още Велев.

Представителите на Българската стопанска камара също поискаха тази промяна да отпадне. От БСК дори обясниха, че е прекалено нисък прагът от 1 млн. лева капитал на фирми за бързи кредити. Според тях той трябва да бъде увеличен на поне 2 млн. лева.

При определени условия вземанията на КФН ще могат да се събират от частни съдебни изпълнители, става ясно още от законопроекта.

Новия закон бе подкрепен без резерви от Асоциацията за небанково кредитиране. „При приемането му обаче трябва да бъде постигнат баланс между КФН, институциите и клиентите", обясни Неделчо Спасов от асоциацията. Той посочи, че е добре да бъде прецизиран документът.

Според вносителите на закона - депутатите Румен Гечев и Йордан Цонев, документът е съгласуван и с Европейската централна банка, а в близките дни се очаква и други финансови институции от ЕС да одобрят проектозакона.

От Асоциацията на колекторските фирми също поискаха да бъдат включени на лицензионен режим към КФН, стана ясно днес по време на обсъждането.

КФН ще утвърждава общите условия на договорите, по които тези компании ще отпускат кредити. КФН, МВР и ДАНС ще могат да проверяват компаниите, когато има основание за това.

Три месеца след приемането на закона компаниите ще трябва да се приведат в съответствие с промените. Новите правила засягат 130 небанкови финансови институции. По оценки на Асоциацията за небанково кредитиране обемът на отпуснатите потребителски кредити от небанковите институции е около 1,5 млрд. лв.