Източник:  www.darikfinance.bg

Второ поредно българско правителство е с манталитета, че постоянно трябва да се харчи повече и да се актуализира бюджетът. Това коментира в интервю за Дарик бившият вицепремиер и министър на държавната администрация Николай Василев. Въпреки това той предполага, че вероятно ще се стигне до промени в държавния бюджет.

Според Николай Василев по-скоро трябва да се върви към свиване на разходите. Той смята, че ако управлява служебен кабинет с висша ценност - опазването на бюджета, можело да се окажем и с излишък.

„Не ми харесва това, което правят и едните, и другите, и то не от днес, а от 2009 г.", коментира Николай Василев. Според него тази година очевидно ще се стигне до актуализация на бюджета - може би сега, напълно било възможно и втори път.

Василев напомни, че България в един дълъг период от развитието си - от 1997 г. докъм 2008 г., е нямала никаква актуализация на бюджета, и то по времето на много по-тежки времена от сега. По думите му, заслугата на хората, управлявали в няколко поредни правителства тогава, е, че България от една от най-задлъжнелите държави в света станала една от най-ниско задлъжнелите страни в Европа само за 11 години.

Актуализацията и мерака за харчове стават навик и са въпрос на манталитет. „Въпросът с актуализацията на бюджета на първо място не е математически - колко дупка има и т.н., а е по-скоро манталитетен. Т.е. има правителства, които искат да актуализират бюджета постоянно и за тях това е нормалното агрегатно състояние на държавните финансите, а има други правителства, за които бюджетният баланс е висока ценност. Те други реформи ще направят, но няма да стигнат до актуализация", обясни бившият министър.

По думите му „преди да коментираме дали сме стигнали да ръба на някаква пропаст и с колко трябва да се актуализира и кой бюджет точно, трябва да видим защо се управлява държавата така, че само за няколко месеца се образуват милиардни дупки тук-там".

Василев даде за пример здравеопазването и попита как е възможно да се управлява този сектор по начин, който да предизвика за шест месеца дупка, примерно от половин милиард лева.

Запитан некадърност ли е това при планиране на бюджета или желание за все по-големи харчове, той посочи, че и двете са валидни и вървят ръка за ръка.

Служебна власт, за която бюджетът е ценност, щяла да остави излишък. „Миналата година, когато правителството на ГЕРБ падна от власт, се отвори огромен бюджетен дефицит и след това служебният кабинет с финансов министър Калин Христов за три месеца извърши огромно геройство и изкара държавата до излишък. Тогава нямаше нужда от актуализация на бюджета, но отново дойдоха хора, които постоянно искат да харчат повече и повече, и това се превръща в навик", коментира Николай Василев.

Според него правилният модел сега бил този от 2013 г. - идва служебно правителство, което слага като своя висша цел опазването на бюджета, при което то можело да остави бюджет с излишък до есента. „Ако ще дойде и служебно, и редовно правителство, което мисли първо за това как да харчи и после ще се чуди какво да прави, тогава ни е спукана работата. Дали ще се говори за нов дълг от един милиард, от три милиарда или от пет милиарда - много бързо се тръгва по пързалката, от която спиране няма", заяви той.

Когато трябва да гласуваме, искам да зная коя е тази политическа сила, която ще управлява и няма да допусне държавата да фалира тази година или догодина примерно, защото до момента не виждам голяма разлика между приказките на едната и на другата страна през последните 5 години, коментира Василев по адрес на сегашната и миналата власт.

Николай Василев подчерта, че държавата не е пред фалит, но заслугата за това не е на тези, които сега се упражнявали политически, а започва от правителството на Софиянски и продължава докъм август 2008 г. Той изрази надежда след изборите да има по-отговорно, непопулистко, силно управление, което да знае какви реформи трябва да направи, но по-важното да има и смелостта да ги направи.

Като човек минал през две коалиционни правителства, Василев призна, че е фен на еднопартийните правителства или поне форматите, в които е ясно кой точно носи отговорността. „Не бих препоръчал италианския модел, защото си представете това, което става тази година да ни се случва всяка година", коментира още той.