Проектът „Моят живот, моите финанси" - финансова грамотност за младежи" цели повишаване на финансовата грамотност на ученици от горен гимназиален етап, на които предстои да започнат работа и самостоятелен живот в най-скоро време.
Програмата се реализира от фондация „Инициатива за финансова грамотност" в партньорство с фондация „Джуниър Ачийвмънт България" и експерти от финансовия портал „Моите пари".
„Моят живот, моите финанси" обхваща 6 теми, свързани с финансовото планиране и личния бюджет, спестяване и инвестиции, получаване на кредити, запознаване с „бързите кредити", застраховането, доходите и пенсионното осигуряване.
По повод предстоящото финализиране на проекта потърсихме за коментра г-жа Росица Вартоник*, председател на фондация „Инициатива за финансова грамотност", относно впечатленията и за резултатите от програмата и нуждата от финансово ограмотяване на българина.
Проектът „Моят живот, моите финанси" е към своя край. Какви са Вашите впечатления от проведените обучения? Какъв беше интересът към програмата?
Ще цитирам коментар на Елена Матеева, един от „нашите" учители , с който тя дава оценка на програмата - „Интересно, възпитаващо, стимулиращо! Трябва да бъде масово популяризирана и приложена в училище!" .
Учителите са единодушни, че програмата е изключително полезна и необходима за младите хора и те с интерес участват в обучението. Такива са и нашите наблюдения по време на посещенията, които направихме в редица училища. Дори успяхме да „експериментираме" с начините на обучение - над 40 ученици се включиха в летен лагер „Моят живот, моите финанси" - а отзивите им „Беше страхотно!" - не могат да не ни радват.
Интересът към обученията беше допълнително стимулиран от от посещенията във финансови институции или на финансови експерти в часовете, организирани от нашата фондация и от самите учители по места.
Каква е Вашата равносметка?
Със започването на проекта „Моят живот, моите финанси" си поставихме наистина амбициозна задача - да създадем липсваща към момента образователна програма по лични финанси за ученици, по която да бъдат обучени около 300 младежи. Сега, година по-късно, може да кажем - не само постигнахме целите си, но и създадохме инструментариума и нагласите обучението по лични финанси да бъде застъпено в училище.
Особено удовлетворяващ е фактът, че разработената от нас програма не само се оценява от преподавателите като „полезна, систематизирана, достъпна за ученици, нагледна (видоематериали, презентации)", но и е ефективна като въздействие. Според данни от тестове, прилагани на входа и изхода на обучението, нивото на финансовите познания на учениците нараства почти двойно от 43.06 % на 83.55 % (процент верни отговори на 18 въпроса за обективна оценка).
Същевременно, е важно да си даваме сметка, че за да могат тези повишени познания да доведат до поведенческа промяна, е необходимо постоянно, трайно през годините и по-мащабно образователно въздействие, както и осигуряване на леснодостъпни и надеждни източници на информация и т.н.. С други думи, намираме се в „началото на пътя".
Коя от шестте теми беше най-позната, а и най-интересна за учениците? Към коя проявиха най-голям интерес?
Бюджет, кредити, дебитни и кредитни карти, спестявания - темите, които са най-близки до ежедневието, до това, което те виждат да се прави или да се коментира в семейството и в приятелската среда. Би ми се искало в бъдеще на подобен интерес да се радват и теми, които засега звучат „далечни" за младите хора, но които са изключително важни за тяхното финансово бъдеще и финансова сигурност - като пенсионно осигуряване и застраховане.
Завършващият проект е обхванал 11 града в страната. Планирате ли разширяване на проекта, за да обхванете повече населени места и училища?
Това е една от целите ни - да подсигурим финансиране и институционална подкрепа за продължаване на проекта, така че да направим програмата максимално достъпна.
Можете ли да направите сравнение между младежите в България и в други държави от Европейския съюз относно тяхната финансова грамотност?
Няма сравнително проучване, което да бъде използвано за подобна съпоставка. Но предизвикателствата към младите хора навсякъде са едни и същи. Те израстват и ще живеят във все по-динамична и комплексна среда, в която те ще трябва сами да поемат отговорността за своето финансово бъдеще. Те трябва да имат практически знания и умения - как да си направят бюджет и да вземат ежедневни разумни финансови решения. Те трябва да могат да управляват „рисковете", да създадат и поддържат фонд за „аварийни ситуации", да използват кредита разумно, да се подсигуряват за старини и за здраве.
А дали българските младежи ще съумеят да се справят, зависи от всички нас! Училището и семейството са двата основни източника на информация и обучение за подрастващите и е важно да бъдат създадени условия и предпоставки те ефективно да въздействат в това отношение.
Фондация „Инициатива за финансова грамотност" се е посветила на даването на финансови познания на хората. Какви са вашите впечатления, финансово грамотен ли е българинът и нуждае ли се от специализирано обучение?
Според данни от проучване на Световната банка от 2010 г. близо половината българи определят финансовите си познания като слаби. В някои групи положението още по-обезпокояващо. Например, 77.3% от хората с най-ниски доходи заявяват, че нямат или са с много слаби финансови знания. При пенсионерите този процент е 60%, а при лицата с основно образование - 68%.
Тези цифри недвусмислено говорят, че е наложително да се разработят и приложат програми, инициативи, адресиращи проблема. Разбира се, тези програми трябва да са съобразени с конкретните характеристики и нужди на съответните групи. В противен случай, тяхната ефективност би била минимална.
Трябва да си дадем сметка, че финансовата грамотност е фактор, пряко влияещ върху благосъстоянието, не само на отделния човек, но и на обществото като цяло. А липсата й означава зависимост от социални помощи и социално и финансово „изключване". Не напразно, програмите за финансова грамотност се разглеждат като дългосрочна инвестиция в човешки капитал.
Как ще опишете профила на финансово грамотния българин?
На средна възраст - 30-45 г., средно или висше образование, сравнително високи доходи, живеещ в голямо населено място - това сочат данните от цитираното по-горе изследване на Световната банка от 2010 г.
Какви проекти планирате след приключване на „Моят живот, моите финанси"?
На първо място, това е продължението на проекта и съответно неговото „географско" разширяване. Планираме и проекти, които адресират нуждата от повишаване на финансовата грамотност при уязвими социални групи, защото вярваме, че именно те се нуждаят от спешна интервенция.
Към момента работим по съвместен проект с „Изикредит" - „Не на дълговете, Да на парите". Той дава възможност на хората да подобрят познанията си по лични финанси чрез безплатни полудневни обучения, които се провеждат в цялата страна. Програмата е разработена от нас, като искам да подчертая, че е напълно обективна, без каквито и да е маркетингови или рекламни послания. За хората в предпенсионна и пенсионна възраст сме разработили брошура „7 съвета за финансово здраве във възрастта 55+", която се разпространява из цялата страна от фондация „Лале".
*Росица Вартоник е председател на фондация „Инициатива за финансова грамотност". В периода 2003 - 2011 г. е отговаряла за публичните комуникации, финансовите образователни програми, както и за потребителския информационен център на Комисията за финансов надзор (КФН). През 2002-2003 г. Росица Вартоник е била съветник по връзки с обществеността и публичното финансово образование на USAID проект „Регулации на капиталовите пазари" . Преди това, от 1997 г. до 2002 г., Росица е работила като екперт по връзки с обществеността и международно сътрудничество в „Българска фондова борса - София" АД.
Въпросите зададе Яна Стаменова, репортер в infostock.bg