За последните 12 месеца по данни на БНБ 2.1 млрд. евро са напуснали страната. И ако този процес продължи, става лошо. Изтичането на финансови ресурси увеличава напрежението. След 2008 г. този процес е ясно изразен, имаше известно успокояване, но в последната година цялата несигурност в България повлия много. Тези бъркотии в Народното събрание влияят. Хората може да не излизат на улицата, но те протестират с парите си, гласуват с парите си. Един от ярките показатели е сдържаното харчене на населението. Депозитите растат, потреблението се свива, коментира в интервю за "Сега", проф. Гарабед Минасян.

Валутният борд е автоматичен механизъм, той си действа. Но когато намалява инвестиционната активност, това значи намаляване на заетостта и на заплатите, което води до социално напрежение, което в един момент става непоносимо. Така рухна паричният съвет в Аржентина - населението хукна да си тегли парите и да ги обръща във валута, банките се парализираха, положението стана социално нетърпимо, посочва Минасян.

БНБ можеше и трябваше да предотврати кризата с Корпоративна търговска банка, отбеляза финансовият експерт, който е бивш член на Управителния съвет на централната банка. Според проф. Минасян е учудващо как е допуснат "казусът КТБ". Има достатъчно данни и симптоми за нездраво развитие. През 2010-2013 г. средногодишният прираст на депозитите в Корпоративна търговска банка е бил 60% - много над темпа за останалите търговски банки. Средногодишният прираст на кредитите е 35% - при условие че икономиката е замряла, при слаба инвестиционна активност. Въпросът е къде отиват тези пари? Защо КТБ е привличала толкова интензивно депозити с високи лихвени проценти? Административните разходи на тази банка, които включват преди всичко заплатите, се увеличават годишно средно с 25%. В рамките на 4 години заплатите на служителите, или най-малкото на директорите са нараснали над 2 пъти. И това в период на икономическа криза. Тези данни не може да не са направили впечатление на банковия надзор.

КТБ е внасяла в хазната средногодишно по 8 млн. лева данъци. Значи активите на банката за 4 години нарастват 3.3 пъти, а данъците, които дава в държавния бюджет, остават на едно и също равнище. По думите на Минасян в "Банков надзор" едва ли са пропуснали тези смущаващи факти.

Въпросът е защо ръководството не е взело необходимите решения, за да озапти тази нездрава активност на КТБ?

Според Минасян нашите политици си мислят, че каквито и бели да правят, икономиката някак ще си върви. Да, статистиката показва, че БВП расте, макар и слабо. Но това не е прогрес, това е изстискване, бизнесът полага огромни усилия.

Щом преценяваме, че политиците не си вършат работата, трябва да ги сменим. Това, че ще гласуваме често, не е лошо. Така ще ги научим, че не могат да лъжат и крадат, смята проф. Гарабед Минасян.