Източник:  www.darikfinance.bg

Износът на България намалява, а при дефлация вътре в страната и местният пазар не може да движи икономиката.

"Има много страни в света, които, когато достигнат нивото на средните доходи, стават жертва на сериозни структурни проблеми като стагнация, увеличаване на неравенството на доходите и повишаване на социалното напрежение". Думите са на китайския премиер Ли Къцян, които едва ли си е мислел за България, когато ги е казвал.

Но нашата страна се намира в тази ситуация, известна още като "капана на средните доходи". Той се отключва, когато доходите достигнат 10 000 долара на човек от населението, претеглени през покупателната способност от 2005 г. В България това стана точно в навечерието на глобалната финансова криза. Но и без нея българската икономика щеше да падне в капана.

Падане, което на пръв поглед не е толкова страшно. Обикновено то се съпровожда с кратка, но дълбока рецесия, като тази през 2009 г., когато брутният вътрешен продукт намаля с над 5%. Следва застой, ограничаване на инвестициите и дефлация, тъй като ниските разходи за труд до голяма степен са изчерпани като конкурентно предимство и двигател на икономическия растеж.

Обикновено в този период, заради застоя на вътрешното потребление, потиснато от несигурността, спада на заетостта и ръста на безработицата, бизнесът се преориентира към износа. И тук капанът щраква. Това става, когато износът достигне пика си и започне да намалява.

Страните, които се определят като развити в момента, успяват да преодолеят ключовото препятствие със скок на инвестициите. В САЩ това става благодарение на Втората световна война и огромните публични разходи, свързани с нея.

В Европа много държави прескачат капана заради процеса на възстановяване от конфликта, който напълно е разрушил инфраструктурата им. Други, като Гърция, след период на измамно благоденствие, отново падат в капана. Нито една страна от Южна Америка не е успяла да го прескочи за сега.

За България капанът щракна. На фона на продължаваща вече 14 месеца дефлация в страната, износът през тази година намалява. Вече няма какво да движи икономиката.

През периода януари - септември 2014 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 31.8 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2013 г. износът намалява с 2.1%.

Само през септември 2014 г. общият износ възлиза на 3.9 млрд. лв. и се увеличава с 3.6% спрямо същия месец на предходната година, заради скок с 15.6% на експорта за пазарите извън Европейския съюз. Но от началото на годината износът за държавите, които не са членки на ЕС се понижава с 8.0%.

Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Руската федерация, Китай, бившата югославска република Македония и Сърбия, които формират 53.2% от износа за трети страни.

През периода януари - септември в страната са внесени стоки на стойност 37.7 млрд. лв. Общото външнотърговско салдо е отрицателно - 5 827.0 млн. лв., като дефицитът е с 870.1 млн. лв. повече от салдото за първите девет месеца на 2013 година.

Активизирането на износа през септември се дължи най-вече на сезонни фактори. А и сам по себе си експортът не е достатъчен за преодоляване на капана на средните доходи. Единственият начин е засилване на вътрешното потребление и инвестициите в страната.