Няма нито ден за губене за актуализацията на бюджета за тази година, което налага, той спешно да бъде внесен в Народното събрание, каза пред журналисти в Министерския съвет финансовият министър Владислав Горанов, след като правителството прие тази нова актуализация и изтегли от парламента онази, внесена от служебното правителство.
Фактът, че новите държавни сметки не са консултирани навреме с бизнес и синдикати, той обясни точно с липсата на време това да се случи, но беше категоричен, че няма как бюджетният дефицит да бъде вкаран в рамките на 3%, както настояват бизнес и синдикати. В приетата от кабинета актуализация предвижда бюджетният дефицит да е 3,7% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Горанов обясни, че държавният бюджет за тази година е планиран твърде оптимистично в приходната част и понастоящем неизпълнението е от 1 млрд. и 63 милиона, което е 1,3% от БВП. Най-голямото неизпълнение е от ДДС - 680 милиона, от акцизи - други 318 милиона. Близо 80 милиона лв. по-малко ще се събере и от Корпоративен данък.
По думите на Горанов актуализацията на Здравната каса (НЗОК) е направена за сметка на разходи на министерства през лятото, така че много министерства са били с орязани разходи, което на практика означава, че те не могат да функционират до края на годината.
Финансовият министър си дава сметка, че дефицитът и в новия му вариант ще надхвърли 3% и ще ни вкара в свръхдефицит и затова коментира: „Има натиск върху сегашното правителство да се вмести в три процентния дефицит. Това на практика означава натрупването на огромни просрочия към бизнеса и неразплащане за вече извършени плащания и прехвърлянето на този дефицит в следващата бюджетна година. Нямаме никаква вина за така грешно съставения бюджет, но не искаме да прехвърляме неблагополучията от него в следващата година. Затова осъзнаваме, че е възможно да бъде стартирана процедура срещу България за свръх дефицит. Ние ще обясним на нашите колеги в Брюксел от какво се е породил и ще предприемем необходимите стъпки максимално бързо националните публични финанси да бъдат вкарани в рамката на трите процента."
От съобщението до медиите от пресслужбата на Министерския съвет става ясно, че новият проект е израз на стремежа и усилията за ограничаване негативните ефекти върху бюджетната позиция и постигане на допълнителни консолидиращи мерки в разходите по държавния бюджет за 2014 година.
Оттеглянето на законопроекта не е израз на промяна във фискалните и икономическите фактори и показатели, налагащи незабавна актуализация на бюджетната рамка за 2014 година, а първата стъпка от стратегията на новото правителство за стабилизиране на публичните финанси. Като следваща стъпка в изпълнение на тази стратегия новоизбраното правителство изготви и одобри нов проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2014 г., който надгражда оттегления предишен проект в две основни направления - предлага се стъпка за фискална консолидация по държавния бюджет и допълнителни законодателни промени в контекста на отнетия лиценз на „Корпоративна търговска банка" АД.
Анализът на параметрите по изпълнението на приходите и разходите и към момента потвърждава очертаните проблеми в законопроекта на служебното правителство, като на тази база влошаването на бюджетната позиция е обективно невъзможно да бъде приведено в рамките на изискванията на националните фискални правила съгласно Закона за публичните финанси. На база на предварителни данни и оценки, дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) към края на октомври е в размер на около 1 775 млн. лв. при планиран в разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. дефицит на годишна база в размер на 1 472,3 млн. лева.
Традиционно дефицитът през последните месеци на годината е по-висок поради сезонни, бюджетни и други фактори, което очертава дефицитът на годишна база значително да превиши планирания в разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. Основните причини за това са неизпълнението на разчетите по приходите и натиска от страна на разходите в някои бюджетни системи.
Анализът на параметрите по изпълнението на приходите към момента и изготвените прогнози в годишен план остават непроменени спрямо прогнозите, при които бе съставено предложението за актуализация на бюджета на служебното правителство. Оценките за очакваното неизпълнение на приходите по държавния бюджет очертават неизпълнение на разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. в размер на 1 061,8 млн. лв. (1,3% от прогнозния БВП). Прогнозата по приходите е изготвена умерено консервативно, като това минимизира потенциалния натиск върху бюджетната позиция от страна на приходите.
Въпреки волята за ограничаване на разходите по държавния бюджет в рамките на годишния план, анализът към настоящия момент очертава сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени без реформи в отделни системи. Отчетен е потенциалният риск от възникване на нови необезпечени задължения при по-рестриктивна политика по отношение на разходите до края на годината, което от своя страна е свързано с увеличение на дефицита, изчислен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки и с проблеми за Бюджет 2015.
Настоящият законопроект до голяма степен доразвива този анализ на служебното правителство, като предвижда някои промени в рамката по разходите. Направените промени са израз на усилията за ограничаване на негативните ефекти върху бюджетната позиция, като при нейното изготвяне са отчетени, от една страна, недостигът за финансиране по отделните бюджети и причините за неговото възникване, а от друга, са търсени възможности за реализиране на допълнителни икономии в разходите при съобразяване с рисковете за възникване на просрочия. На база на този анализ част от необходимия ресурс за покриване на очерталия се недостиг ще бъдат осигурени чрез мерки за преструктуриране и оптимизиране на разходи в бюджетни системи, където съществува възможност за това. Тази задача е изключително трудна при настоящата фаза на изпълнение на бюджета, когато до края на бюджетната година остават по-малко от два месеца и поетите до момента ангажименти за разходи могат да доведат до формирането на необезпечени или дори просрочени задължения.
На база на извършения анализ сумата на необходимия допълнителен ресурс за финансиране на недостиг в бюджетните системи с най-големи проблеми е намален с 50,8 млн. лева. Освен това, в новата рамка по разходите е отразен ефектът от икономиите в частта на Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите" в общ размер на около 118,8 млн. лева. С това нетният ефект от необходимия допълнителен ресурс за обезпечаване на недостига за финансиране на поети ангажименти в някои системи и ефектите от идентифицираните възможности за реализиране на икономии в разходите по държавния бюджет се отразява в нетно увеличение на разходите по държавния бюджет с 278,9 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП). По този начин идентифицираните на база на анализа на разходите консолидиращи мерки посрещат голяма част от необходимия допълнителен ресурс за финансиране на недостиг в отделните бюджетни системи по държавния бюджет.
В проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2014 г. е предвидено влошаване на салдото по държавния бюджет с 1 340,7 млн. лв. (с 1,6% от прогнозния БВП) спрямо разчетите по ЗДБРБ за 2014 г., с което дефицитът по държавния бюджет за 2014 г. става в размер на 2 676,9 млн. лв. (3,3% от прогнозния БВП). Основен принос за влошаването на салдото по държавния бюджет има неизпълнението на приходите (1,3% от прогнозния БВП), докато влиянието на разходите се изразява във влошаване на дефицита с 0,3% от прогнозния БВП.
Според мотивите към внесения законопроект за актуализация на Бъджет 2014, най-сериозен е проблемът с недостига за финансиране на поети ангажименти в Министерството на вътрешните работи (МВР), където над 80 на сто от разходите се формират от разходите за персонал. Проблемът в системата на МВР се изостря от приетите промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, които предвиждат увеличение на разходите за възнаграждения, материалното и социалното осигуряване за служителите, без в бюджета на министерството за 2014 г. да има предвидени средства за това.
Анализът сочи, че не съществува възможност за оптимизиране и ограничаване на разходите на министерството за 2014 г., с което да се посрещне очертаващия се недостиг. Необходимият допълнителен ресурс за издръжка на системата на Министерството на вътрешните работи за 2014 година е в размер на 125,7 млн. лв., от които 110 млн. лв. за разходи за персонал и 15,7 млн. лв. за издръжка на системата на Министерството на вътрешните работи за 2014 година. Оптимизирането и преструктурирането на разходите на Министерството на вътрешните работи може да се осъществи единствено чрез структурни реформи в министерството, което не може да се случи в краткосрочен план до края на годината.
Недостиг се очертава и при финансирането на социални плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 50 млн. лв., от които 36 млн. лв. за помощи за домакинства, за програми за заетост и гарантиране изплащане на социалните помощи в системата на социалното подпомагане, и 14 млн. лв. за издръжка на дейностите по изпълнението на основните функции на министъра на труда и социалната политика. Този недостиг също е следствие на вече поети ангажименти за разходи, свързани с увеличения брой бенефициенти при осигуряването на социална закрила на най-уязвимите групи от населението - тези в неравностойно положение, както и за гарантиране подкрепата на децата и семейството.
Министерството на здравеопазването изпитва трудности за обезпечаването на необходимото финансиране на психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от ХИВ/СПИН, финансирането на спешната помощ, както и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. Необходимите средства за тази цел са в размер на 24,2 млн. лева.
По бюджета на Министерството на регионалното развитие има недостиг в размер на 16,4 млн. лв., от които 13 млн. лв. за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и 3,4 млн. лв. - дължими обезщетения по отчуждаване на имоти и разплащане на дейности по приоритетни инфраструктурни проекти.
По бюджета на Министерството на земеделието и храните също се очертава недостиг в размер на 16,4 млн. лв. за разплащане на сключени договори в частта на издръжката на Българската агенция по безопасност на храните - 5,4 млн. лв., Селскостопанската академия - 5 млн. лв., Изпълнителна агенция по горите - 4 млн. лв. и Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури" - 2 млн. лева.
По бюджета на Висшия съдебен съвет се очертава недостиг на средства в размер на 10 млн. лв. за изплащане на възнаграждения на съдебни заседатели и за изплащане на дължими обезщетения по Кодекса на труда, Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и за издръжка на съдилищата.
По бюджета на Министерството на правосъдието се очертава недостиг на средства в размер на 5 млн. лв., от които за правна помощ - 0,5 млн. лв., за издръжка на местата за лишаване от свобода на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - 2,25 млн. лв. и за издръжка на Главна дирекция „Охрана" - обезпечаване на конвойната дейност и осигуряване на сигурността на магистратите - 2,25 млн. лева.
По бюджета на Министерството на външните работи се очертава недостиг на средства в размер на 3 млн. лв. за осигуряване изплащането на дългосрочните командировки на служителите в задграничните представителства на Република България в чужбина.
По бюджета на Държавен фонд „Земеделие" се очертава недостиг в размер на 70 млн. лв. за изплащане на националните доплащания за животни към животновъдите, за държавни помощи за болестта „син език" и за минимална помощ за производителите на плодове и зеленчуци.
Министър Горанов каза, че трескаво се работи и по Бюджет 2015, но има вероятност и в него да се надхвърлят трите процента дефицит. „Все още няма фискална цел", уточни финансовият министър.
„Не сме заковали фискалната цел. Препоръчителната консулидация, която смята за разумна е някъде около половин процентен пункт. Това казва теорията. Дали ще направим по-големи усилия спрямо тези 3,7 на сто? Възможно е, но на следващата пресконференция - за Бюджет 2015, ще ви го разкажа", каза в заключение финансовият министър Владислав Горанов.