Външен дълг до 3 млрд. лева ще бъде изтеглен до края на годината. Това стана ясно на извънредното заседание на временната парламентарна бюджетна комисия, проведено минути преди началото на дебатите по актуализацията на бюджета за тази година. Депутатите дадоха мандат на правителството да води преговорите с банките, от които ще бъде изтеглен заемът.

Останалите  милиард и половина лева, които са необходими, ще бъдат набрани от вътрешния пазар чрез емитирането на държавни ценни книжа.

Решението на депутатите обясни бившият финансов министър Петър Чобанов: "За да имат време екипът на Министерството на финансите да го изтеглят до края на годината, разговорите трябва да почнат сега, тъй като това отнема време. Реалистично е актуализацията да бъде обнародвана в началото на декември и тогава наистина няма да има време. Пести време, което в предварителните разговори, които трябва да се водят с банките, които евентуално ще дадат заема, но тъй като тези разговори, за да бъдат водени, трябва да има мандат, затова мандатът се дава сега."

България желае да повиши дълга си до около 1,3 млрд. евро чрез т. нар. "мостово финансиране" от няколко чуждестранни банки до края на настоящата година, за да рефинансира глобални облигации, изтичащи през 2015-а година, заявиха за агенция Ройтерс три източника, близки до въпроса.

Българските власти се нуждаят от допълнително дългово финансиране за общо 4,5 млрд. лева през настоящата година, за да успеят да покрият наличната бюджетна дупка, да осигурят средства за Фонда за гарантиране на влоговете, както и ликвидност за банковата система на страната след фалита на Корпоративна търговска банка.

Според източници на агенция Ройтерс, пет чуждестранни банки са проявили интерес да осигурят "синдикирания заем". Това са Citigroup, Unicredit, Societe Generale, Deutsche Bank и HSBC.

Два от източниците на агенцията посочват, че най-малко още четири банки също проявяват интерес да предоставят подобно "мостово финансиране", което трябва да се осъществи в рамките на следващите две до три седмици - Intesa Sanpaolo, BNP Paribas, KBC и Raiffeisen.

Трети източник на Ройтерс споделя, че и американските банки JP Morgan and Bank of America също могат да вземат участие, добавяйки, че българското Министерство на финансите вероятно ще определи имената на конкретните банки до края на тази седмица.

Обявеният размер от 1,2 млрд. евро за мостово финансиране представлява сериозна сума за търговските банки, така че ще има синдикирани усилия от четири или пет банки, заяви пред Ройтерс неназован банков източник. Според него, подобен заем е необходим, тъй като няма достатъчно време, за да могат българските власти да емитират дълг на международните пазари до края на годината. Но финансовото министерство вероятно ще поиска да направи това през първата половина на следващата година.

В същото време българското правителство планира да увеличи с още 2 млрд. лева емитирането на дълг на вътрешния пазар, тъй като трябва да бъдат предоставени точно около 2 млрд. лева на ФГВБ за покриване на гарантираните депозити в обявената в несъстоятелност КТБ.

Според Ройтерс още 1 млрд. лева от поемането на нов държавен дълг чрез ДЦК ще бъдат използвани за рефинансиране на държавната подкрепа за Първа инвестиционна банка (ПИБ), която беше оказана на третата по големина банка по-рано през годината по време на тогавашната банкова паника.