Предложеният бюджет за 2015 г. не е бюджет на реформи, а повтаря основната структура на приходи и разходи от предходни години. Безпокои запазването на тази консервативност за бюджетните прогнози 201дават 6-2017 г., т.е. не се предвиждат реформи и изпълнение на Програмната декларация на парламентарното мнозинство и на правителството, предупреждават от Българската стопанска камара.

В съобщение до медиите от работодателската организация представят своята позиция по повод предстоящата първа среща на новия Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който ще се обсъжда Бюджет 2015.

БСК констатира, че в проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г.:

1. Значително е подценена приходната част.

a. БСК оценява като занижен прогнозния реален ръст на БВП от 0,8% за 2015 г. Отчетеният ръст на БВП за деветте месеца на 2014 г. е над 1.6%, на добавената стойност - около 2.2%, на потреблението - 1,8%, на капиталообразуването - 4.7%. В сегашните външни и вътрешни  политически и икономически условия и очаквания, може да бъде заложен ръст на БВП от минимум 1.2-1.4 % през 2014 г. и 1.4-1.5% ръст през 2015 г.

b. Данъчно осигурителните приходи в КФП за 2015 са занижени с 2,6% спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. Предвиденият ръст на приходите от косвените данъци е двойно по-нисък (1,4%) спрямо очакван ръст от 3,0% през 2014 г. спрямо предходната 2013 г. Това отново потвърждава  липсата на амбиции за повишаване на събираемостта, за противопоставяне на сивата икономика и предприемане на реформи.

c. Възприетият изключително консервативен подход за прогнозиране на приходите, ще има демотивиращ ефект за приходната администрация за по-висока ефективност и събираемост при осигурителните плащания, преките и косвените данъци.

d. Въпреки предварителните обещания за ненарастване на фискалната тежест, основен инструмент за ръст на приходната част е увеличението на данъчните и осигурителните задължения. Не се отчита, че за този ръст ще допринесат намалената безработица, увеличената средна работна заплата, увеличеният данък върху приходите от лихви, увеличените максимален и минимален осигурителен доход, отмяната на връщането на ДОД за лица с доход, по-малък от 12 МРЗ, ръстът на инфлацията, независимо от ниския й размер и др.

e. Няма политика за увеличение на приходите по отделните пера, съответно - за ДДС, акцизи, социални плащания и т.н.

2. Нереалистична е разходна част, несъразмерно висока спрямо нереформираните администрация и системи, структурни звена, обхват и качество на предоставяните публични услуги, регулативни режими и т.н.

a. Не са адаптирани предвидените разходи спрямо обявените намерения за реформи в административната, пенсионната, здравна, образователна системи, системата за вътрешна сигурност, правосъдната система, енергетиката. Не са посочени индикатори за постигането на целите на тези реформи, с които може да се следи ефективността на разходване на бюджетните средства.

b. Не се изпълняват заявените намерения за децентрализация на публичните разходи и повишаване на ефективността чрез ориентирани към резултатите програмни бюджети на всички нива - национално, първостепенни разпоредители с бюджетни средства.

3. Не са предвидени разходи за регионална кохезия съгласно европейските изисквания

4. Не е изяснено разходването на публичните средства за създаване на нови устойчиви работни места, за нарастване на БВП и т.н.

5. Не е изяснена динамиката и политиката на бюджета за 2015 г. по проблемите във финансовата система, в т.ч. връзка между новите държавни заеми, фискалния резерв, заемните средства, предоставени на банки и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, средствата за покриване на бюджетния дефицит и т.н.

6. Липсва бюджетиране на проектите за реформи в отделните сфери на общественото ни развитие, в съответствие с Програмната декларация на правителството и управляващото мнозинство.

7. Липсват индикатори за следене на ефективността на разходване на публичните средства - основна слабост на всички предходни бюджети.

БСК заявява отново подкрепа за:

1. Запазване на финансовата стабилност и валутният борд с цел ускоряване на подготовката за присъединяване към Еврозоната и приемане на ясно зададени цели за влизане в ERM - II  от 2016 г.

2. Осигуряване на предвидима  и сигурна бизнес среда;

3. Задържане на бюджетния дефицит по ДБ и КФП под определените тавани по Закона за публичните финанси;

4. Запазване на преразпределителната функция на бюджета под 37% от БВП;

5. Запазване на бюджетния дефицит под 3 на сто.

6. Програмно бюджетиране с ясно очертани реални цели и очаквани резултати от провежданите политики; стриктно спазване на бюджетната дисциплина от първостепенните разпоредители с бюджети (ПРБ);

7. Нарастването на общия държавен дълг категорично да бъде приоритетно за инвестиционни цели.

В заключение, Управителният съвет на БСК не приема предложения подход при изготвяне на проекта на Закон за Държавен бюджет на Р България за 2015 г., защото не отговаря на  Програмната декларация на парламентарното мнозинство и на правителството и предвидените реформи, а единствено узаконява несъразмерно увеличение на разходите.