Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2015 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., която представлява мотивите към законопроекта, съобщи пресслужбата на Министерския съвет. От мотивите става ясно, че бюджета за догодина ще гарантира финансова стабилност.

Рамката на Бюджет 2015

е изготвена на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите. Заложените параметри по консолидираната фискална програма (КФП) за 2015 г. са съобразени с променената макроикономическа среда и със заложените основни допускания. Отразени са и ефектите от внесената от правителството в НС неотложна актуализация на Бюджет 2014.

Фискалните цели

на правителството за периода 2015-2017 г. съответстват на изведената като приоритет политика на гарантиране на финансова стабилност. Разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполагат да се елиминират факторите, довели до влошаването на бюджетната позиция през 2014 г., и завръщане още с Бюджет 2015 на този показател в границата до 3% от БВП.

В средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0,5 на сто. Това ще бъде добър сигнал за намеренията на правителството да смекчи негативния ефект от еднократното разхлабване на дефицита през 2014 г. и да покаже устойчива тенденция към подобряване на бюджетната позиция. Салдото по КФП през периода 2015-2017 г. е дефицит, съответно, в размер на 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г. и 2% от БВП за 2017 година.

Данъчно-осигурителната политика

ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Предвижда се отмяна на данъчното облекчение за доходите, непревишаващи 12 минимални работни заплати.

Сред приоритетите е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период, като за периода 2015-2017 г. е разчетено повишаване на акцизната ставка на цигарите.

За 2015 г., по отношение на

социалното и здравното осигуряване

се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и участието на държавата в осигуряването за фонд „Пенсии" чрез трансфер на нивата от 2014 г., както и на размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2014 г.

За 2015 г. се определя максимален осигурителен доход за всички осигурени лица в размер съответно на 2600 лв., като се предвижда този доход да бъде запазен до 2017 г. включително.

От 1 януари 2015 г. се предвижда увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители до размера на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица - от 240 лв. на 420 лева.

Плавно покачване на минималната заплата

В актуализираната СБП е предвидено увеличаване на размера на минималната работна заплата на два пъти през 2015 г., съответно от 1 януари - 360 лв. и от 1 юли - 380 лв. Следващото увеличение на размера на минималната работна заплата се предвижда да стане от 1 януари 2016 г. - 420 лв. и от 1 януари 2017 г. - 460 лв.

Предвидено е ограничаване на разходите за персонал, без делегираните бюджети, с 10 на сто в бюджетната сфера, което е свързано с преглед на административните структури и тяхното оптимизиране.

Приходи и разходи

Приходите по КФП за 2015 г. са планирани в размер на 36,8% от БВП. Поради необходимостта от запазване на фискалната стабилност, мерките за фискална консолидация в частта на приходите са насочени към създаване на по-добра организация и координация на приходните администрации, администриращи данъчно-осигурителните приходи, разширяване на базата за облагане при запазване на „плоското" облагане на доходите на физическите лица, създаване на предпоставки за по-висока събираемост на приходите при запазване на ниските нива на данъчно облагане.

Очакваното ниво на разходите по КФП е 39,8% от БВП за 2015 г. при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци и при реалистична оценка за изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС и други донори, и съответно при заложените фискални цели за бюджетното салдо. Основният принос за фискалната консолидация имат разходите, чийто относителен дял за 2015 г. спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. намалява с 0,6% от БВП.

Пенсионната политика

за 2015 г. предвижда продължаване действието на т.нар. „швейцарско правило" или осъвременяването на пенсиите е от 1 юли 2015 г. с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентът за индексация за 2015 г. е 1,9%. След едногодишното замразяване за 2014 г., от 2015 г. изискуемата пенсионна възраст и необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличават с по 4 месеца всяка година за периода 2015-2017 година.

Оперативните програми

За реализирането на приоритетите по отделните секторни политики ключово значение ще има и успешното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС. През 2015 г. всички оперативни програми, съфинансирани от СКФ 2007-2013 г., навлизат във финалната фаза за реализиране на финансираните чрез тях проекти, поради което се очакват интензивни плащания по програмите за 2015 година.

Предвижда се

максималният размер на държавния дълг

към края на 2015 г. да нарасне до 24,5 млрд. лв., като съотношението държавен дълг/БВП се очаква да бъде 29,7%. През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 млрд. лева.

Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Продължават дейностите за преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции между регионите. През 2015 г. ще продължи изпълнението на оперативни проекти, насочени към генериране на заетост и доходи в регионите.

След заседанието на Министерския съвет на пресконференция в отговор на въпрос по параметрите на държавния бюджет за 2015 г. финансовият министър каза, че гарантира, че предложеният бюджет е стабилен и реалистичен. Министърът ясно подчерта, че „макрорамката на този бюджет няма да е тема на дебат всеки месец така, както беше от първите дни на приемането на Бюджет 2014 г. до оставката на правителството „Орешарски", по време на управлението на служебното правителство и дори до онзи ден, когато го актуализирахме - всеки ден си говорихме за този бюджет и неудачите, свързани с него".

Финансовият министър съобщи още, че днес правителството е одобрило предоставянето на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер на до 2 млрд. лв., както и това, че е упълномощен от името на държавата да сключи този договор с Фонда. Министър Горанов уточни параметрите на договора за заем - той е със срок 5,5 години, с възможност за усвояване на заема на части, с фиксиран лихвен процент от 2,95%. Процентът е формиран на база на доходността, с която се финансира правителството, с минимална премия отгоре. Веднъж годишно на всеки 15 април Фондът ще прави лихвени плащания към правителството, като погасяването е до 15 април 2020 г., включена е и опцията за предсрочно погасяване - изцяло или частично, в зависимост от постъпленията във Фонда. Министър Горанов каза, че това е ликвидната подкрепа за ФГВБ, за да може да стартира на 4 декември изплащането на гарантираните влогове на гражданите в банката с отнет лиценз.

Владислав Горанов още веднъж заяви, че „правителството и служителите на МВР са създали организация и подготовка за физическата сигурност на 1500-те клона на деветте търговски банки, които ще изплащат гарантираните влогове на гражданите и че няма никаква причина да се създава напрежение в първия ден от изплащането". Той препоръча хората да си изберат търговска банка, в която да вложат своите средства, тъй като те са били разпределени на случаен принцип в търговските банки, затова правителството и ФГВБ дават възможност те да прехвърлят средствата си в която банка искат, като първият безналичен трансфер е безплатен. „Парите са на хората, те могат да правят каквото искат с тях, но не е разумно да държат в себе си огромни суми кеш, които образно казано да затворят „под дюшеците си", това би провокирало битовата престъпност и би изложило на несигурност спестяванията им" - посъветва гражданите министър Горанов.