Източник:  www.darikfinance.bg

Поредният популистки бюджет предлага правителството водено от ГЕРБ за 2015 г. И тук не става въпрос за социалните мерки, които все пак носят някакви ползи за част от населението на страната, а за пълната липса на реформи.

Проектът на Закон за държавния бюджет за 2015 г. е базиран на макрорамка, с трудно изпълними параметри и много рискове. При това тези рискове се компенсират по най-лесния възможен начин, с още дълг.

Въпреки че данъчните ставки остават същите, в Бюджет 2015 се разширява сериозно данъчната база, което ясно показва, как държавата бяга от реформите, по най-вредния за икономиката възможен начин, вземайки средства от бизнеса и потребителите.

Увеличението на държавния дълг е буфер, който може да достигне до 1 млрд. лв., без да е ясно за какво и как ще се харчат парите.

Заложеният икономически растеж за 2015 г. в размер на 0.8% в реално изражение изглежда прекалено песимистичен на фона на последните тримесечни данни за брутния вътрешен продукт на страната. При ръст на икономиката от около 1.5% през тази година, подобно забавяне през 2015 г. е напълно нереалистично, особено с оглед на възстановяването на европейските пазари и понижението на цените на петрола, което ще има благотворен ефект за България.

Евтиният нефт наистина ще намали приходите на държавата от ДДС, мита и акцизи, но за сметка на това ще даде тласък на инвестициите и потреблението, понижавайки оперативните разходи на бизнеса в много сектори на икономиката и цените на множество стоки и продукти.

Парадоксално, но докато сорт Брент се търгува в Лондон за около 66 долара за барел, в плановете на българското правителство е заложена средна цена на петрола през следващата година от 91 долара за барел. Разминаване, което прави напълно нереалистични всички разчети за приходите от косвени данъци в Бюджет 2015.

За сметка на това държавата планира увеличение на максималния осигурителен доход с 200 лв., до 2600 лв. Увеличение на минималния осигурителен доход на земеделските производители със 75% от 240 лв. на 420 лв. Увеличение на минималните осигурителни прагове по професии със средно 4%. Увеличение на минималната работна заплата до 380 лв. в края на годината или 11%, при заложен икономически растеж от 0.8%.

По отношение на инвестициите държавата ще разчита основно на европейските фондове, като поради това, че е първа за новия програмен период на бюджета на ЕС, 2015 г. ще е нулева за някой програми.

Т. нар. пенсионна реформа продължава да включва само увеличение на пенсионната възраст на трета категория труд, при условие, че дефицитът в осигурителната система се формира от всички нови пенсионери. А в бюджета на Министерство на здравеопазването няма дори и помен за заявка за реформи.

Държавата очаква приходи от преки данъци върху доходите на фирмите и домакинствата и осигуровки в размер на близо 10 млрд. лв. Косвените данъци трябва да вкарат в хазната още 12 млрд. лв. А още 3.3 млрд. лв. са неданъчните проходи. В същото време предвидените социални разходи възлизат на 13.4 млрд. лв. Издръжката на самата държава, включително заплатите и осигуровките на нейните служители, възлиза на близо 12 млрд. лв. А остатъкът от 5.2 млрд. лв. от бюджета е предвиден капиталови разходи - най-вече за плащанията по европейските фондове.

Така се формира дефицит от 2.5 млрд. лв. или 3.0% от БВП на страната, който може да се окаже дори по-голям, с оглед на нереалистичните прогнози за косвените данъци. И въпреки че икономиката на стараната със сигурност ще расте по-бързо от планираното, държавата пак ще се окаже във финансова криза, подобна на тазгодишната, която струва на данъкоплатците над 6 млрд. лв.