Одобрен беше шестмесечен синдикиран мостов заем в размер на 1,5 млрд. евро от четири водещи банкови институции. Финансовият министър Владислав Горанов заяви пред бюджетната комисия на парламента, че заемът ще бъде осигурен от Citigroup и HSBC и от две български поделения на банките Societe General и Unicredit.
Според договорения заем, българската страна ще трябва да плати лихви, които са с 90 базисни пункта над Европейския междубанков лихвен процент (Eurlibor). Трябва да се има предвид, че в началото на седмицата шестмесечният Euribor беше на ниво от 0,14786%, което означава, че лихвата по шестмесечния мостов заем ще бъде в размер на около 1,05% - в рамките на повечето очаквания на анализатори и икономисти.
Говори се, че договореният шестмесечен синдикиран мостов заем от четирите банки е с опция за възможно удължаване на срока за неговото погасяване с още шест месеца.
Това краткосрочно финансиране ще бъде изплатено чрез емитиране на нови еврооблигации на международния пазар през 2015-а година, отбеляза Горанов. Той също така посочи, че около 19 банки са проявили интерес за осигуряване на това шестмесечно краткосрочно финансиране.
БНР припомня, че през ноември българският парламент даде своето съгласие за предложението на новото правителство да набере допълнително 4,5 млрд. лева, чрез които да покрие наличната дупка в бюджета на страната и да окаже подкрепа на банковата система след фалита на Корпоративна търговска банка.
Българските власти е необходимо да предоставят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) около 2 млрд. лева за покриване на гарантираните влогове в КТБ. Още 1 млрд. лева ще бъдат използвани за рефинансиране на държавната подкрепа на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която беше осигурена през юни след създадената банкова паника и масирано теглене на депозити от третата по големина българска банка. С останалите средства ще бъде покрита дупката в бюджета на страната за настоящата година.
Чрез планирания нов заем държавният дълг на България за настоящата година ще се повиши рязко до 28,4% от БВП в сравнение с 18% през 2013-а година, но въпреки това ще остане далеч под европейския лимит за държавен дълг в размер до 60% от БВП.