Източник:  www.darikfinance.bg

Само допреди няколко дни беше немислимо пари от личните пенсионни сметки да бъдат трансферирани към НОИ по какъвто и да е начин. На управляващите им трябваше точно една работна седмица да изменят законодателството по такъв начин, че да отворят подобна възможност. Обществото се подлъга по детайлите – еднократен ли ще е изборът, автоматично ли ще се прехвърлят парите от 2-рия стълб към НОИ, какви са недостатъците на процедурата по приемането им и прочие. Тези детайли, макар и да са важни, бледнеят пред голямата новина – вече е въможно пари от личните пенсионни сметки да потънат в НОИ. Всякакви дебати в идните месеци ще бъдат най-вероятно прах в очите – промените в закона бяха гласувани, президентът няма да наложи вето и поне от нормативна гледна точка темата е затворена.

Безспорно е, че макар тези текстове да променят структурата на пенсионния модел, мотивите очевидно са фискални. Държавата изпитва сериозни затруднения с бюджета и финансовият министър се ориентира към спестените пари в частните пенсионни фондове. Всеки лев, който пропътува разстоянието от частните фондове към НОИ, постига желания от него резултат – да се покрие дефицита със спестените пари на хората. Без да влизаме в детайли около скандалната процедура по приемането на тези текстове и абсурдното поведение на някои политици и синдикати, нека видим защо този т. нар. „избор” е всъщност фалшив.

НОИ няма да спести парите – „изборът” да отидеш в НОИ на практика е отказ от лични спестявания. Отивайки в НОИ, не просто бъдещите ти пенсионни вноски, но и всички натрупани вече пари по партидата ти се трансферират в НОИ и биват моментално похарчени. Това не е като избора между различните частни пенсионни фондове, където можеш да местиш личната си сметка от един в друг, а е закриване на личната сметка и похарчване на парите за покриване на текущи пенсионни плащания. НОИ не може и няма да спести парите. Да се твърди обратното от пленарната трибуна е лъжа. Именно заради това не можем да говорим и за конкуренция между НОИ и частните фондове, тъй като те изначално и функционално се различават;

Няма връщане назад от НОИ – веднъж „избрал” НОИ, ти губиш парите си и точка. Това не просто е записано в закона (както беше приет), но е и единственият възможен изход поради написаното по-горе, а именно, че НОИ няма да спести парите. Няма как да си върнеш парите в частен фонд при положение, че тях вече ги няма, защото са моментално похарчени. Абсурдно е да се твърди, че ще се намери подобен механизъм и едва ли не цял живот ще можем да ги местим ту тук, ту там. Това би означавало не просто да се върне партидата, която си закрил и НОИ моментално е изхарчил, но и всички последващи вноски в НОИ да бъдат взети предвид и преведени в новата ти партида в частен фонд. При това без да се калкулира доходност за периода, защото такава няма - тоест по дефиниция, връщайки се от НОИ, ти отчиташ загуба под формата на пропусната доходност. А уверението, че до последно можеш да си смяташ къде ще получиш по-голяма пенсия и съответно да си местиш парите и ден преди пенсиониране, е откровена глупост. Подобно връщане би означавало признаване на загуби, а държавата няма никакъв интерес от такова, така че можем да си представим колко честен ще е евентуалният ред за връщане;

Без спестяване пенсията ще е по-ниска – пенсионният ни модел е такъв, че по дефиниция получаваната пенсия от двата задължителни стълба (солидарен и капиталов) е по-висока спрямо пенсията на тези, които са само в солидарния стълб. Не бива да забравяме, че докато работим, това, което получаваме от НОИ, не е информация за спестени пари, доходност или нещо подобно, а едно празно обещание – в бъдеще ще намерим пари за твоята пенсия. Демографията и пазарът на труда съвсем не са в подкрепа на това обещание. В момента отказът от личната партида е на практика равносилно на дарение за солидарния стълб. Нещо повече, дори в приетите текстове се говори само за пренасочване на средства или „избор”, но не и за получаване на по-щедро обещание от НОИ.

Всичко изброено тук показва, че какъвто и механизъм да бъде приет за осъществяване на този „избор”, то той носи няколко неизбежни последствия – спестяването се губи, няма смислено връщане назад и в крайна сметка пенсията ще е по-ниска. Тази еднократност на избора – сега разписана в закона, но и смислово неизбежна, прави така, че държавата може постепенно да преследва и постига своята цел, а именно да прилапва спестявания за да покрива дефицита в бюджета. Безпорно има работници, които в по-голяма степен са зависими от политиците и синдикатите – държавни служители, работещи в държавни компании и общински предприятия, такива, които са покрити от колективно трудово договаряне и т.н. Техният „избор” трябва да бъде следен с особен интерес. Всички останали обаче също ще са обект на кампания как частните фондове лъжат, а в НОИ пенсията е сигурна. Тази кампания вече започна.

Коментарите, че ще се правят отстъпки от приетите текстове, не звучат много успокоително. Да, важно е дали новонавлизащите на пазара на труда ще отиват автоматично в НОИ (така се прие) или в частен фонд, но този детайл не променя общата картина. Първото смело нещо, което направи правителството, е да последва най-негативните примери в Европа от последните години и да посегне на личните пенсионни спестявания. С това си действие новите управници също заслужиха кредитен рейтинг „боклук”. /Петър Ганев, Институт за пазарна икономика/