Източник:  www.darikfinance.bg

Виктор Папазов, основател на Българската фондова борса, икономист и финансист

Отдавна ми е трудно да разбера начина на управление на днешното, пък и на предходното правителство. Напоследък наблюдавам, че действията на властта са много бързи и спешни - вземат се стратегически решения едва ли не за 2 минути, а седмица след това се оказва, че са грешни.

Помните, миналата година за една седмица ликвидираха втория стълб на пенсионната система като приеха закон за национализиране на парите в универсалните пенсионни фондове. Сега се замълча и не е ясно ще се прилага ли закона или не. А днес решават бързо, че трябва да се вземат едни 8 млрд. евро дълг, независимо как го наричат - емисионна програма или кредит. Даже и договори вече са подписали с четири банки.

Странно е поведението и на коалиционните партньори на ГЕРБ. Политически фигури, които говореха толкова много срещу партията на Борисов, а впоследствие се обърнаха и се запрегръщаха с нея.

Има някакъв много тежък проблем, за който не ни казват и затова пришпорват вземането на заема, за да си осигурят година - две спокойно харчене.

Но вземат ли заема, това наистина ще закопае България в тежко дългово бреме. И като резултат, ще си платим цената затова, че сме избрали тези хора да ни управляват.

Много ще е висока тази цена, но… така ни се пада. Българите трябва да се събудим и да разберем, че сме в непосилна беда, днес, в този момент. Но за да излезем от нея трябва да го направим заедно, разумно, с цената на много жертви. Обаче се съмнявам, че сме в състояние да осъзнаем това.

Дали кредитът от 8 млрд. евро не е наливане на огромни пари отново в каца без дъно? И никой не се сеща, че тази каца някой трябва да я ремонтира, да запуши дупките й.

Защото кредитът е като опиат - ще правим дългове отново и отново, а накрая ще се събудим и махмурлукът или абстиненцията ще са много страшни.

Твърде вероятно е премиерът Борисов да си прави сметката с част от ресурса от заема да си гарантира спокойствието и партията му да спечели местните избори, което е добър трамплин по пътя му към президентския стол. Макар че, ако успее, той ще бъде президент на една напълно разрушена страна.

Няма вече разлика у нас между пари и власт - многото пари дават власт и обратно. След този омагьосан кръг и катастрофата с милиардния дълг, която се вижда на хоризонта, се надявам на народа ни най-после да му светне. Защото вървим с бодри стъпки към официалната си разруха. Нека не си правим илюзии - след такъв финансов шок ще ни трябва десетилетие или две, за да се стабилизираме, ако въобще сме в състояние да го направим. Ако не - други ще го направят вместо нас. Но ние вече няма да сме суверенна държава… /БГНЕС/