Източник:  www.darikfinance.bg

Преди дни Министерството на финансите официално публикува данни за бюджетното изпълнение за месец януари 2015 г., които показват излишък както по консолидирания, така и по държавния бюджет.

Излишъците от съответно 69,1 млн. лева и 20,4 млн. лева представляват много сериозно подобрение на бюджетната позиция спрямо година по-рано, когато беше отчетен дефицит от 373,3 млн. лева по консолидирания и 253,4 млн. лева по държавния бюджет.

Рязкото подобрение на бюджета се дължи на значителния ръст на данъчните приходи спрямо година по-рано, на фона на, общо взето, застой в разходите. Нарастването на приходите произтича почти изцяло от по-високи приходи от ДДС, което е в унисон с вече публикуваните данни за ръста на вътрешното потребление през последното тримесечие на 2014 г.

Причините за ръста в събрания ДДС са „по-високият размер на декларирания ДДС за внасяне за януари дължим за месец декември 2014 г. от фирмите (свързано с подобрение при вътрешното потребление за последния месец на предходната година), както и по-ниският размер на възстановения данъчен кредит”.

Данните за приходите от ДДС са положителни, но и очаквани, предвид вече оповестената предварителна оценка за БВП през четвъртото тримесечие, което показа, че крайното потребление е нараснало с 1,4% на годишна база. Явно по-високите приходи от ДДС върху вътрешното потребление успяват да компенсират спада на приходите от внос в резултат, в голяма степен, на значително понижените международни цени на петрола.

Все пак, данните за февруари и март тепърва ще покажат дали вътрешното потребление (стимулирано включително и от по-ниските цени на бензина и увеличените държавни разходи в края на годината) е продължило да компенсира по-ниските приходи от ДДС по вноса на петрол.

Дори по-високите приходи от ДДС през януари донякъде да се дължат на невъзстановено ДДС към фирмите, по-голямата част от обяснението е по-високо потребление. Това е така, защото целият размер на невъзстановения ДДС към фирмите към края на януари е 101,7 млн. лева, докато ръстът в приходите от ДДС е над 3 пъти повече.

Това, което е притеснително, е спадът на приходите от данъци върху доходите на физическите лица през януари въпреки покачването на минималната заплата и минималните осигурителни доходи, които често се ползват за основна заплата. Докато миналата година имаше ръст при тези данъци заради раздвижването на заетостта, то тази година виждаме спад.

Министерството на финансите коментира, че през 2014 година е имало по-висока касова събираемост на тези данъци заради „въведените в началото на 2013 г. нормативни промени, съгласно които част от ДДФЛ, който трябваше да бъде внесен през 2013 г., постъпи през януари 2014 г.” Не е ясно, обаче, какво се случва с приходите от този данък като се изчисти този ефект – т.е. дали пазарът на труда е продължил възстановяването си от 2014 г. или тази тенденция е била прекъсната.

Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски също не могат да помогнат за отговор на този въпрос. Данните за януари показват ръст на тези вноски с близо 37 млн. лева, но пък това може да се дължи на по-високите минимални и максимални осигурителни прагове от началото на 2015 и поредното вдигане на минималната заплата. Друго възможно обяснение са промените в Кодекса за социално осигуряване в сила от началото на годината. Според тях цялата вноска за пенсия на младежите, които започват да се осигуряват за първи път от 2015 г., отива в НОИ, ако не са заявили изрично в кой частен фонд искат да се осигуряват за допълнителна пенсия. Т.е. възможно е този автоматизъм и ниската информираност на младежите също частично да е допринесла за по-високите приходи от осигурителни вноски.

Трябва да се отчита и фактът, че социалните и здравните осигуровки за един месец се внасят до 25 число на следващия месец, т.е. това, което виждаме като приходи от осигуровки за януари показва картината на пазара на труда през декември миналата и през януари тази година.

Като цяло, макар и да не дава особена информация за развитието на икономиката в началото на 2015 г., бюджетното изпълнение за януари безспорно е добра новина. Ако приходите продължат да нарастват и в следващите месеци, а разходите останат консервативни, т.е. според гласувания бюджет, би било възможно през третото или четвъртото тримесечие да се направи положителна ревизия на бюджета.

Една такава ревизия в посока свиване на заложения дефицит би изпратила силен положителен сигнал към Европейската комисия и другите страни-членки в ЕС и, донякъде, би спомогнала за възстановяването на имиджа на България като фискално дисциплинирана страна. /Десислава Николова, Институт за пазарна икономика./