По много показатели може да кажем, че 2014 г. е по-добра от 2008 г. (най-добрата преди началото на глобалната криза) - вече и по съпоставими цени българите произвеждат и потребяват повече, индустрията и износът са значително над нивата отпреди 6 години. Всъщност ръст на БВП имаме за всяка една от годините след 2010 г., като потреблението отчита минимален спад само в една от тези пет години. Това коментира за вестник „24 часа" икономистът Лъчезар Богданов от Industry Watch.
Сравнението си той аргументира с последните статистически данни, които са потвърдили очакването за минимален ръст на икономиката през цялата 2014 г. - 1,7% в реално изражение спрямо 2013 г. Според Богданова, данните би трябва да се разглеждат като позитивни, имайки предвид политическата несигурност, кризата в Украйна и санкциите срещу Русия, както и събитията в банковата система от лятото на миналата година.
През 2014 г. се натрупаха за пръв път след 2008 г. няколко позитивни тенденции: ръст на броя на заетите, ръст на инвестициите, ръст на износа, ръст на потреблението, ръст на индустриалното производство.
Така общото нарастване на икономическата активност, измерено от макроиндикатора брутен вътрешен продукт, на практика вече се вижда във всички основни аспекти на стопанския живот.
На въпроса Защо обаче за мнозина усещането за криза не е изчезнало? икономистът отговаря: „Накратко, защото икономиката сега е много различна от тази до 2008 г. На първо място, "изчезна" огромният приток чужди капитали, който се вливаше в страната и който позволяваше едновременно да потребяваме и инвестираме повече, отколкото произвеждахме. Доколкото общият обем произведени стоки и услуги е по-висок от 2008 г. дори след отчитане на инфлацията, сега инвестиционната активност е с 33% по-ниска."
За сметка на това износът е по-висок с 30% в реално изражение. Така тези, които са в бизнеса, движен от вътрешни инвестиции и строителството, са по-зле отколкото преди 2008 г., докато експортноориентираните производители са спечелили от развитието в последните години.
По думите на Богданов, ако погледнем публичните финанси, виждаме подобно преструктуриране. Социалните разходи са нараснали значително, както и инвестициите, финансирани от еврофондове - докато останалите сфери се налага да работят с минимален ръст на финансирането. Същевременно дори след данните за увеличената заетост с 58 хиляди през 2014 г., работните места са все още поне 350 хиляди по-малко от върховите стойности през 2008 г.
Все по-ясно става, че образованието е най-същественият проблем на пазара на труда - докато сред висшистите коефициентът на заетост е над 82% (по-висок от средния за ЕС), то за хората с основно или без образование той е под 20%. Същевременно очевидно е и как някои сектори са "двигатели" на нова заетост - ориентирани за износ производители на автокомпоненти, машини и съоръжения, здравни услуги, аутсорсинг и ИТ услуги, докато в други стагнацията и съкращенията продължават.
Попитан Какво да очакваме през тази година? Лъчезар Богданов отгваря: „При исторически ниски лихви в глобален план всеки бизнес, който има успешен модел, ще може да финансира експанзията си евтино. В секторите, които са международно конкурентоспособни, ще продължи създаването на работни места.
Без нови преки чужди инвестиции в увеличен обем обаче няма как да очакваме сериозно увеличение на търсенето на работна сила, оттам и предпазливостта на домакинствата да се ограничават в потреблението на стоки за дълготрайни стоки ще се запази. Затова и прогнозите за поредна година на слаб растеж са реалистични и трябва да накарат политиците да се замислят отново за отлаганите и пренебрегвани реформи в стопанската политика."