През 2014 г. общият дълг на икономиката на България, т.е. на правителството, търговските банки, фирмите (нефинансови и финансови) и домакинствата - заема дял от 165,72% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните за брутния външен дълг на страната и паричната статистика, публикувани от Българска народна банка (БНБ), и на данните за вътрешния държавен дълг, изготвяни от Министерството на финансите (МФ).

Поводът за изчисленията е публикуван в сайта ZeroHedge анализ за дълговете в световен мащаб, базиран на данни от доклад на McKinsey Global Institute, озаглавен Debt and (not much) deleveraging. Изследването е от февруари 2015 г. и обхваща 22 развити и 25 развиващи се икономики, но не включва България.

Ето и отговорът на въпроса: Къде сме ние спрямо останалите страни не само в света, но и на Балканския полуостров?

Според използваната от McKinsey Global Institute методология „дългът" на дадена страна са всъщност инструментите на кредитния пазар, т.е. отпуснатите кредити и емитираните облигации. Съответно общият дълг на дадена държава се получава от сбора на задълженията по всички видове кредити на домакинствата, фирмите (финансови и нефинансови) и правителствата, както и емитираните облигации от страна на корпорациите, централната власт, местните управи и държавните и общински предприятия.

Използването на методологията на McKinsey Global Institute, съобразявайки се с всички допускания, би било трудоемко. Ето защо най-близка, макар и не толкова точна, представа за общия дълг към БВП дава сборът на брутния външен дълг, задълженията по кредити на домакинства и фирми, информация за които предоставя паричната статистика на БНБ, и на вътрешния държавен дълг според данните на МФ.

Тъй като брутният външен дълг включва само задълженията на резиденти към нерезиденти, т.е. не дава яснота какви, например, са задълженията на българските граждани и фирми към местните банки и правителството, използваме директно данните от паричната статистика. Вътрешният държавен дълг формира задъпженията на правителството към резидентите.

В края на 2014 г. общата сума на отпуснатите кредити за населението, нефинансовите и финансовите предприятия възлиза на 50,387 млрд. лв. Брутният външен дълг пък възлиза на 39,558 млрд. евро - в евро, защото БНБ отчита показателя в единната европейска валута. Тогава левовата равностойност на задълженията е 77,396 млрд. лв. Вътрешният държавен дълг пък възлиза на 8,252 млрд. лв.

Така резултатът от сбора на кредитите за резидентите, брутния външен дълг и на вътрешния държавен дълг е 136 млрд. лв.

Използвайки прогнозната оценка на БНБ за размера на БВП през 2014 г., която е за близо 82,073 млрд. лв., съотношението на общия дълг към произведеното в икономиката се равнява на 165,72%. Само делът на брутния външен дълг пък възлиза на 94,3%, показват данните на централната банка.

Отделно, гледайки само държавния дълг на България към БВП, който към края на януари 2015 г. спадна до 25,2%, след като изпрати 2014 г. при 27,1%, страната ни се нарежда сред отличниците в Европа по този показател.

Сред страните от Балканския полуостров страната ни е на първа позиция от положителна гледна точка. Сърбия има дълг към БВП в размер на 63,9 на сто към края на 2014 г. При Румъния делът е 38,4 на сто, а при Македония - 28,21 на сто. Останалите две страни, с които България граничи - Гърция и Турция, имат дългове като процент от БВП от съответно 175 на сто и 33 на сто.

Но поглеждайки грубите изчисления за общия дълг в българската икономика, позицията на страната ни в класациите се променя.

Таблицата от доклада на McKinsey Global Institute, публикувана по-долу, показва „най-големия проблем на съвременния свят", както го оприличава ZeroHedge в своята статия, а именно, че най-малко девет държави имат съотношение на дълга спрямо БВП от над 300%, както и че огромен брой страни - 39 на сто, имат дълг към БВП от над 100%.

Ако някой продължава да си задава въпроса защо световните централни банки бързат толкова много да генерират инфлация от нищото, пренебрегвайки потенциалната глобална опасност от хиперинфлация и сривове на борсите, отговорът е прост и се вижда отлично на таблицата, допълва ZeroHedge.

Казано накратко, основната причина за този балон е Федералният резерв на САЩ. Централната банкова институция в Щатите надува този дългов балон в опит да стимулира растежа. САЩ се ползват и с привилегията въпреки огромните си задължения да имат топ рейтинги от всички големи кредитни агенции, което допълнително стимулира правителството отвъд Океана да не бърза с изчистването на дълговете си.

Разбира се, правят се и няколко допускания. Например, в задълженията на домакинствата не се включват всички техни финансови и физически активи. Към дълговете на фирмите не се добавят задълженията за пенсии към персонала. От задълженията на финансовите предприятия (банки, застрахователи, пенсионни фондове и други) са извадени краткосрочното междубанково финансиране и направените депозити при централната банка. От правителствените дългове пък са извадени отпуснатите кредити от едно министерство на друго, например, където има такива случаи.

Таблица: McKinsey