Красен Йотов от Industry Watch*

През 2014 г. средните разходи за един отработен час са били 3,8 евро у нас и над 40 евро в Дания, в която трудът е най-скъп. Разходите за труд включват както заплатите, така и данъците и осигуровките. Трудът в България се оказва по-евтин в сравнение и с Румъния, където един човекочас струва на работодателя 4,6 евро.

Ниските доходи

На първо място по-ниските разходи за труд у нас са пряко следствие от по-ниските заплати, които българите получават в сравнение със средностатистическия европеец. Нивото на трудовите възнаграждения се определя от способността на икономиката да създава продукти с добавена стойност.

Икономическото развитие зависи до голяма степен от инвестициите, иновациите и въвеждането на нови технологии в производствения процес. Факт е, че производителността на труда на Запад е по-висока, отколкото в България, основно защото чуждите предприятия разполагат с по-модерни машини и съоръжения и успяват по-ефективно да организират технологичния си процес.

Разминаването на пазара на труда

Влияние върху заплащането, разбира се, оказват и други фактори. В България често се говори за неадекватното качество на образованието, което затруднява реализацията на младите хора на пазара на труда.

Много от изучаваните специалности в средното и висше образование не отговарят на търсенето на пазара на труда. От една страна, на трудовия пазар много често се търсят специалисти със специфични умения, а от друга страна, свободните работни места често са концентрирани в няколко сектора.

Официалната статистика показва, че през 2014 г. заетостта в България се увеличава в земеделието, здравеопазването и социалните дейности, както и в хотелите и ресторантите (т.е. в туризма). Нови работни места се откриват и в професионалните услуги и строителството, след като няколко години имаше съкращения на строителни работници. За сметка на това обаче някои икономически дейности като транспорт и логистика, спомагателни дейности и търговия намаляват своя персонал през изминалата 2014 година.

При услугите - по-високи доходи, отколкото в индустрията

Общата цена на труда в България и Европа зависи и от структурата на икономиката. Статистиката на Евростат показва, че в ЕС най-скъпи са работниците в индустрията (25,5 евро на час), услугите (24 евро на час) и строителството (22 евро на час).

В България ситуацията е малко по-различна. У нас един зает в услугите струва 4 евро на час и е по-скъп от индустриален работник, който коства средно 3,7 евро на час на своя работодател. Едно от обясненията на този феномен е по-високото равнище на инвестиции в Европа, което позволява по-висока производителност на труда, особено в капиталоемки сектори като индустрията.

Когато сравняваме разходите за труд в България и Европа, трябва да отчетем и различните равнища на сива икономика в нашата страна и в ЕС. У нас има повече случаи на работещи без трудов договор и служители, които не се осигуряват на пълен доход, което донякъде занижава реалната цена на труда в България в сравнение със средното европейско равнище.

Шарената картина на общите разходи за труд по страни в Европа се предопределя и от различните данъчни и социалноосигурителни системи в различните европейски страни.

Един от първенците по трудови разходи в ЕС е Швеция, в която един работник струва средно 37 евро на своя работодател за час. Швеция често е давана за пример за социална държава, в която данъците върху доходите и осигуровките са значителни и водят до завишаване на общите разходи за труд.

Същевременно България е сред страните с по-ниско данъчно бреме в сравнение със средното равнище в ЕС, което също допринася за по-ниските разходи за труд у нас.

Изминалата 2014 г. ще бъде запомнена със значителните сътресения на международните финансови пазари и резките промени във валутните курсове. Което оказва влияние и върху цената на труда, измерена в евро. Например поради обезценката на чешката крона разходите за труд в Чехия се увеличават с 2% в крони, но намаляват с 3,8%, измерени в евро.

В Унгария разходите за работна ръка се увеличават с 3% годишно в унгарски форинт, но отчитат спад от 0,5% в евро. Тези числа показват, че много централно- и източноевропейски страни като Чехия и Унгария са прибегнали до обезценка на своята валута с цел стимулиране на износа. Така че повишението на заплатите в местна валута в Чехия и Унгария не е задължително свързано с

увеличение на тяхната реална покупателна способност

Валутните трусове имаха слабо отражение върху българските домакинства. Поради валутния борд промяната на разходите за труд в лева и евро е една и съща в България - ръст от 2,7% годишно през 2014 г.

Изравняването на разходите за труд в България и ЕС зависи основно от догонването на доходите - процес, който започна в България в началото на века, но вероятно ще са необходими още поне 30 години, за да може българските доходи да стигнат европейските. Догонването на доходите може да се случи и по-бързо, но ако растежът на българската икономика устойчиво надвишава икономическия растеж в Европа.

През 2015 г. се появиха известни поводи за умерен оптимизъм за бъдещето на българската икономика - инвестициите, потреблението и заетостта в България едновременно нараснаха, което не се беше случвало от настъпването на глобалната финансова криза насам. В тази връзка сравнително ниските разходи за труд в България дават известно конкурентно предимство на българските предприятия, които се състезават за място на общия европейски пазар. Дори и през 2014 г., когато много европейски икономики бяха на ръба на рецесията, износът на българските фирми нарасна. Именно засилването на позициите на българските износители в глобален мащаб е един от начините постигането на европейски стандарт на живот в България да се случи в обозримо бъдеще.

* Анализът е публикуван във вестник "24 часа"