Средномесечният размер на работната заплата през 2014 година е 828 лв. според предварителни данни на НСИ, като нарастването за едногодишен период е от 6.8 на сто, информират от пресцентъра на КНСБ. Същият ръст се регистрира при обществения и частния сектор.

С по-висок ръст на средната работна заплата на годишна база са икономическите дейности- "Хотелиерство и ресторантьорство" с 18.4 на сто, "Административни и спомагателни дейности" с 11.4 на сто, "Търговия: ремонт на автомобили и мотоциклети" с 10.5 на сто, "Други дейности" с 10.4 на сто, но дори и при този ръст тези икономически дейности продължават да заемат последните места по размер на средната работна заплата в диапазон между 567 до 750 лв, отбелязват от синдиката.

За едногодишен период спад на средната работна заплата се наблюдава при "Операции с недвижими имоти" с 1.9 на сто или с 14 лв. по-малко в сравнение с предходната година, когато достига до 760 лв. Намалението се обуславя по-скоро от частния сектор, в който се регистрира спад на средната работна заплата при тази дейност от -2.1 на сто, докато в обществения сектор нараства с 1.0 на сто, коментират от КНСБ.

Спад на ръста на работната заплата също се регистрира и при "Култура, спорт и развлечения" с 0.3 на сто, а размерът й продължава да остава под нивата на средната работна заплата за страна (676 лв.)

Задържане на ръста на средната работна заплата около същите нива спрямо предходната година се наблюдава при високо платените икономически дейности с размер на трудовото възнаграждение в диапазон от 1537 лв. до 1849 лв., или значително над средното за страна. При "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти" и „Далекосъобщения " се отбелязва ръст с 0.9 на сто на годишна база; при "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива"- ръст от 1.1 на сто; при "Финансови и застрахователни дейности" -ръст от 2.3 на сто.

Продължава тенденцията и през 2014 г. нарастването на средната заплата основно да се дължи на свиване на заетостта. За едногодишен период наетите намаляват с 2.7 на сто (60 204 души). Спад сред наетите лица се наблюдава както в обществения, така и в частния сектор, съответно с минус 3.9 на сто и с минус 2.3 на сто. Тази оптимизация на персонала с цел изкуствено повишаване на средната работна заплата свежда числеността на персонала до нерационален минимум и е свързано с допълнително натоварване на работещите, което не се калкулира в разходите за труд, смятат от КНСБ.

Секторният анализ е красноречиво доказателство, че все още се запазва практиката нарастването на средната работна заплата да бъде съпроводено със спад на наетите лица, анализират от КНСБ.

Сравнителният анализ между двата основни индикатора, наети и работна заплата, разгледани в динамика, показват разнопосочни тенденции. Темпът на нарастване на средната работна заплата спрямо предходната година задържа нивата си около 6 на сто през целия наблюдаван период от 2010 до 2014 г. Докато при наетите по-скоро се наблюдава низходяща крива, следствие от постоянен последователен спад спрямо предходната година. Изключение прави динамиката на наетите през 2013 г., когато се регистрира незначителен ръст от 0.3 на сто, а през 2011г. нивата се задържат, допълват от КНСБ.

В сравнение с 2008 г. наетите отчитат намаление от 12.2 на сто или с около 300 653 броя. В периода 2008-2014 г. съкратените работни места в частния сектор са около 227 хиляди, а в обществения сектор са 74 хиляди. Тези данни са доказателство, че достигнатият ръст на средната работна заплата основно се дължи на динамичните промени в структурата и броя на наетите, коментират от синдиката.