В края на първото тримесечие на 2015 година стойността на необходимите средства за издръжката на живота е 563,21 лв. на човек от четиричленно домакинство (2 възрастни с 2 деца), съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

За да се храни съобразно необходимите норми и да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище, месечните доходите на това домакинство трябва да бъдат около 2253 лв, сочат резултатите от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живота на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ през март 2015 г.

Темпът на нарастване на издръжката на живота е с 0.5 процента в сравнение с предходния тримесечен период. На годишна база се отчита задържане на същите нива, след като година и половина се наблюдава тенденция на устойчиво намаление.

Според КНСБ тримесечният темп на нарастване на издръжката на живота свидетелства за леки колебания нагоре, но това основно се дължи на поскъпването на хранителните стоки, обуславяни от сезонния характер на пресните зеленчуци и плодове.

При нехранителните стокови групи продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива, както на тримесечна, така и на годишна база. Устойчивото намаление при тази група основно се дължи на международната динамика на цените на петрола от края на 2014 и началото на 2015г. Ефектите от продължителния спад на цените на петрола се отразяват най-вече в транспортния сектор и логистиката. В годишен аспект цените на горивата и смазочните материали за ЛТС са намалели с 13.9 на сто, се посочва в съобщението.

Разширява се обхватът на страните от ЕС и еврозоната в дефлация, в 12 от държавите членки на ЕС28 през март се отчита дефлация на годишна база, а при останалите държави нивата се задържат или отчитат лек ръст в диапазон от 0.1 до 0.9 на сто.

В Еврозоната и средно за ЕС28 е измерена дефлация с еднаква степен от -0.1 на сто. България продължава да заема водещи места с най-висока и трайно продължила дефлация (-1.1 на сто), но вече след Гърция (-1.9 на сто), Кипър (-1.4 на сто) и Полша (-1.2 на сто), допълват от КНСБ.

Според КНСБ друг важен показател е ограниченото потребление на домакинствата, трайно наложило се след 2007 г., когато отбелязва пик от 11.3 на сто. През 2014 г. за едногодишен период се отчита нарастване на крайното потребление на домакинствата, но едва с 2 на сто, след отчетен спад от 2.3 на сто през 2013г.

Тези данни красноречиво показват, че дефлацията не доведе до сериозна промяна в структурата на потреблението на домакинствата, коментират от синдиката.

От КНСБ смятат, че твърденията, че спадът на цените е в полза на потребителите, защото могат да купят повече стоки със същите доходи, са се оказали поне засега несъстоятелни.

Последователното задържане на дефлация вече 19 месеца, безусловно е показател за устойчиво свито потребление на населението. Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите регионални нива на безработица и бедност, допълват от синдиката. От друга страна, дефлационният натиск ограничава инвестициите и разходите на бизнеса, а това води до задържане на доходите на домакинствата и съответно до забавяне на икономическия растеж, отбелязват от КНСБ.