"По договора за функциониране на ЕС ние неминуемо ще влезем в Еврозоната. Трябва да избягваме влизането в Еврозоната да е самоцел. Преди да сме готови няма да бъдем допуснати там", заяви пред депутатите от бюджетната комисия министърът на финансите Влаидслав Горанов, цитиран от Нова телевизия.

Той уточни, че е имал неформални дискусии в Съвета на финансовите министри от държавите, от които зависи това.

„За да стигнем до там и да започнат да говорят сериозно с нас за техническото доверие, трябва да възстановим доверието на финансовата система на България, което намалява заради проблемите в банковия сектор от миналата година", посочи министърът.

Неговата прогноза е, че до средата на следващата година може да приключим с оценка за качеството на активите на финансовата система.

По думите на Горанов, първото условие е влизането в Единния надзорен механизъм, както и да преминем оценка за качеството на банковата ни система. След това следват техническите критерии като равнище на дефицит и лихвени нива.

Финансовият министър заяви, че правителството има достатъчно ресурс за организация на изборите. Той е получил уверението на печатницата на БНБ, че в рамките на Изборния кодекс може да се справи с бюлетините. „Трябва да сме много прецизни между първи и втори тур, когато ще трябва да се отпечатват не малък брой бюлетини за втори тур. Вероятно е възможно да има напрежение в някои общини поради забавяне на резултатите за кметските листи", добави Горанов.

Относно държавната финансова гаранция за НЕК, той коментира, че неблагополучията в енергетиката не бива да бъдат решавани чрез пренасянето от болния към здравия: "Един бизнес не бива да тежи на фиска. В НЕК има натрупани задължения, свързани с тарифни дефицити и недостиг на цената на енергията, за да се разплати. Готов съм да предложа на НС подкрепа чрез гаранция от държавния бюджет за НЕК или БЕХ, но при условие, че има ясно приет план и той е доказан с практическо приложение, при който енергийната система спира да трупа дефицити и генерира достатъчен ресурс, за да погасява задълженията си."

Горанов отчете близо 1.1 млрд. лв. излишък, като приходите и помощите към края на месец май са 13.8 млрд. лв. или около 45.5% от разчетите за годината. От представената от министъра справка стана ясно, че данъчни приходи-нарастват с около 9 % спрямо миналата година. "Неданъчните приходи са с 11.1 % повече от предходния период и са в размер на 178 млн. лв. 11.1 млрд. лв. е размерът на фискалния резерв към 31 май. Преките данъци са малко над 2 млрд. лв., косвените данъци са близо 5 млн. лв.", посочи финансовият министър, цитиран от Дарик радио.

От НАП и Митниците към 31 май има около 1.5 млрд. лв. номинално повече постъпления. "Това нямаше как да се случи без измененията в законодателството. В този смисъл усилията и консенсусът за подобряване на приходната база дават резултат. Имаме основание да мислим, че ще спазим ангажимента си по време на дебата и бюджетният дефицит няма да надхвърли 3% от БВП", добави Горанов.

Министърът а финансите припомни, че през 2014 г. и управляващото, и служебното правителство са били подложени на натиск заради разходите в бюджета за здравеопазване.

Според Горанов най-големите рискове от Гърция не са свързани българската банкова система. "Делът на банките с гръцка собственост в България е малък. Ликвидността в тях е на много добро равнище. Няма причина за смущение", категоричен е финансовият министър.

Въпреуки това той посъветва да се поучим от опита на Гърция. Ставащото там показва, че "популизмът и недоброто управление води до криза в държавите с дългосрочни последици".

Горанов не очаква негативно проявление на проблемите в Гърция у нас в краткосрочен план. „Надявам се да няма преструктуриране на еврозоната в резултат на ситуацията с Гърция. Популисткото правителство в Гърция не показва никакво решение за проблемите, за радост популизмът в България не е достигнал такива върхове", подчерта Владислав Горанов.