Във вида, в който е въведена в България, минималната работна заплата е безсмислена. 380 лева на месец са твърде далеч, от това, което е нужно за издръжката на един човек, коментира финансовият експерт Мика Зайкова пред Агенция „Фокус”, цитирана от darikfinance.bg.
„Издръжката на един човек по най-скромни пресмятания по разчета на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, е 563 лева. Беше 565, но сега, поради дефлацията е 563 лева”, посочи Зайкова.
По думите ѝ, дори с увеличаването от 20 лева на минималното възнаграждение в страната, нетната му стойност остава твърде далеч от тази сума.
„Минималната работна заплата има две качества. Едното е да измери приноса на най-ниско квалифицирания труд в печалбата на фирмите и респективно в Брутния вътрешен продукт. Другото е да може да осигури възстановяване на работната сила на този, който работи тази нискоквалифицирана работа”, смята Зайковa.
„България е с най-ниски доходи и с най-много работещи бедни. Хора, които работят на пълно работно време и изпълняват работата, която им е възложена, не могат с тези пари да се издържат”, отчита тя.
В същото време, според нея, българският бизнес не създава условия за повишаване на производителността.
Финансовият експерт посочва, че „90% от нивото на производителността зависи от техниката, технологията и квалификацията. Тези три неща са грижа на този, който е собственик, иска да има добра печалба и да е конкурентоспособен”.
Зайкова критикува българските работодатели, които искат със старите машини и технологията от 60-те години да правят печалби в XXI век.
„В продължение на 25 години внедряването на нови технологии, на нова по-модерна техника е една „екзотика” по отношение на нашите бизнесмени”, категорична е Зайкова.
Според нея това е едва от причините минималната заплата в страната непрекъснато да расте, но никога да не достига стандарта на живот, колкото и да е нисък той.
„Втората е, че независимо от наличието в предходния програмен период на Оперативна програма „Човешки ресурси”, която има за цел да повиши качеството на човешкия потенциал, нищо кой знае какво не се е случило в областта на квалификацията, още по-малко в образованието”, подчертава Зайкова.