Анализаторите на УниКредит Булбанк остават с прогноза над тази на консенсуса и за второ поредно тримесечие повишават оценките си за реалния растеж на БВП от 2.1% на 2.3% за тази и от 2.4% на 2.6% за следващата година. През второто тримесечие на 2015 г., БВП нарасна с 0.5% на тримесечна база, според сезонно изгладените данни, или с 2.4% на годишна база, в унисон с нашите очаквания, пише в анализа на банката, разпространен до нейните потребители.

Добрите новини дойдоха от вътрешното търсене (ръст от 3.9% на годишна база), докато приносът на нетния експорт отчете значителен спад.

От фундаментална гледна точка икономиката изглежда добре позиционирана, за да продължи процеса на възстановяване, задвижван от износа, който в хода на тази година получи допълнителна подкрепа от устойчивия спад на цените на петрола, по-слабото евро и продължаващото възстановяване на пазара на труда. Последните публикувани данни, особено тези за икономическите нагласи през август (където водещия съставен индекс за очакванията на бизнеса и домакинствата достигна най-високото си равнище за последните седем години) отговарят на нови 0.5% повишение на тримесечна база през третото тримесечие на 2015г.

Растежът през втората половина на 2015г. ще получи нарастваща подкрепа от усвояването на средства от ЕС, което достигна до безпрецедентно високо равнище ще подпомогне инвестиционния процес да натрупа допълнителна инерция. Това би трябвало да е повече от достатъчно да компенсира отрицателният принос, който по-ниските приходи в туризма и еднократният ефект от въвеждането на контрол върху капиталовите потоци в Гърция се очаква да имат върху данните за износа през третото тримесечие на 2015г.

Процесът на ротация на двигателите на растежа, който започна през тази година ще продължи и през 2016 г. Успоредно с това, растежът на БВП ще се усили, а неговата структура ще се подобри. По-конкретно, очакваме износът да превъзмогне глобалната тенденция за забавяне на търговията и да нарасне с нови 3.5% в реално изражение през следващата година. Все пак това би означавало умерено забавяне от темпа от 7.7%, който прогнозираме за цялата 2015 г.

По-голямата част от забавянето ще дойде в резултат от предстоящото нормализиране на лихвените равнища в САЩ, което очакваме да има негативно въздействие върху търсенето в някои от търговските партньори на страната, които са разглеждани като твърде уязвими, като например Сърбия, Хърватия и най-вече Турция. В същото време в обратната посока ще действат продължаващото възстановяване на пазара на труда, впечатляващият прогрес в усвояването на средствата от ЕС, изобилната вътрешна и външна  ликвидност, както и бавно просмукващите се към останалата част от икономиката положителни ефекти от неотдавнашния, по-силен от очакваното спад на енергийните цени, който в комбинация ще подкрепят процеса на възстановяване на потребителските разходи и инвестициите през 2016 г.

Устойчивото възстановяване на пазара на труда ще играе все по-ключово значение за увеличаване на потребителските разходи в периода на прогнозата. Нормата на безработицата намаля до 9.7% през второто тримесечие на 2015 г. (от 9.9% през първото тримесечие и 11.5% преди година), подкрепена от ръст в заетостта от 1.1% на годишна база. Това представлява забавяне спрямо приблизително 2% ръст, отчетен през предходните две тримесечия, но според нас не представлява повод за притеснение, тъй като най-вече се дължи на факта, че възстановяването на заетостта е навлязло в по-напреднала фаза, след лесния прогрес отчетен в първите няколко тримесечия от началото на процеса. Особено окуражаващ е факта, че 2/3 от новооткритите работни места са регистрирани в някои от секторите с най-високи средни възнаграждения, като този на изнесените услуги (предимно ИТ, но също така и редица други услуги поддържащи бизнеса). На този фон ускоряването на темпа  на  растеж на реалните заплати до впечатляващите 7.2% през първото тримесечие на 2015 г. не бива да се разглежда като изненада. В резултат на всичко това, очакванията за заетостта се повишиха значително през август, особено в преработващата промишленост и търговията на дребно, сочейки към допълнително подобряване на ситуацията на пазара на труда в периода на прогнозата.

Впечатляващо подобряване в усвояването на средства от ЕС, до 85% през юли, също допринесе за ускоряването на растежа досега през тази година. В допълнение, всички седем оперативни програми, които ще дадат възможност на страната да получи 7.4 млрд. евро през следващия програмен период (2014-2020) са съгласувани и одобрени от ЕК. Усилията за усвояване на повече средства от ЕС ще бъдат подпомогнати и от много силната фискална позиция през тази година, която ще позволи не само да се осигури национално съфинансиране на всички проекти от първия програмен период, които трябва да бъдат приключени до края на годината, но и да се започнат някои инфраструктурни проекти от новия програмен период, като първоначално се финансират изцяло със средства от бюджета. Това означава, че въпреки, че трансферите от ЕС ще достигнат своя пик през 2015 г., след което ще намалеят в хода на 2016 г., съответстващите им строителни дейности ще бъдат много по-равномерно разпределени, което ще подкрепи растежа на БВП както през тази, така и през следващата година.

При преобладаващите в момента нива на потребление на първични енергийни ресурси понижение в цените на петрола от 10 долара прехвърля около 460 млн. долара годишно от външните производители на първични енергийни ресурси към местните потребители. Дори да предположим, че само половината от този ефект ще се материализира и ще достигне до крайните потребители размерът на съответния стимул може да достигне би имал същият ефект за консолидираните баланси на домакинствата и корпоративния сектор, какъвто би имало 1 п.п. понижение в ставката на плоския данък до 9%. Като взимаме предвид значителното забавяне, с което понижението в глобалните цени на петрола се пренася в българската икономика очакваме, че ореспондиращите положителни ефекти ще продължат да се материализира поне до края на първата половина на 2016 г.

Консолидираната фискална програма за периода януари-август отчете излишък от 0.7% от БВП след сходен по размер дефицит преди година, което отваря значително пространство за повече разходи до края на 2015 г. По-голямата част от тези разходи се очаква да отидат за кофинансиране на инфраструктурни проекти, които са нужни за максимизиране на усвояването на средства от ЕС от програмния период, който приключи през 2013г. Това се очаква да увеличи капиталовите разходи на публичния сектор до най-високото им ниво от 2006 г. насам като по този начин  ще  осигури  значителна  подкрепа за икономическия растеж, както в краткосрочен, така и в дългосрочен  план,  като  спомогне  за  преодоляване на недостига на инфраструктура, който в момента пречи на конкурентоспособността.

Междувременно, повишението в приходната част на бюджета може да ограничи натиска за намаляване на разходите по други пера и особено що се отнася до разходите за заплати и издръжка в прекомерно раздутия сектор сигурност. Повече успех на този фронт се очаква да бъде постигнат следващата година, когато като част от подготовката на Закона за Бюджет 2016 г. Министерството на финансите (МФ) се очаква да прекласифицира 6 хил. служители, които заемат предимно административни позиции в МВР в трета категория труд, което ще доведе до известно  понижение  на  разходите  за  осигуровки.  Това е  стъпка  в  правилната посока. Все пак, още много ще трябва да бъде направено, ако България иска да ограничи разходите си за заплати в публичния сектор, достигащи 9.7% от БВП през 2014 г., до стойности близки до тези на отличниците в ЕС, а именно Румъния, Германия и особено Чехия, където те достигат съответно 7.7%, 7.7% и 7.1% от БВП.

Солидният ръст на износа, подкрепен от подобряващата се конкурентоспособност и подобрите условия на търговия, свързани с по-ниските цени на петрола, спомогна за увеличаване на излишъка по текущата сметка до 0.8% от БВП за първото полугодие на 2015 г. спрямо дефицит от 0.4% преди година. Това е силно позитивно развитие, което ще играе ролята на важен допълнителен буфер, когато Фед започне да вдига лихвените проценти. Независимо от благоприятните перспективи пред растежа в периода на прогнозата остават и редица рискове, сред които водещ е рискът от потенциални негативни изненадани в хода на предстоящия преглед на качеството на активите и стрес тестовете на банките планирани за втората половина на 2016 г.