Финансовият министър Владислав Горанов отказа да похвали или разкритикува идеята на здравното министерство за въвеждане на данък върху вредните храни. Той обясни, че целите на такъв законопроект са добри, но Министерството на финансите ще има ясна позиция едва, след като се запознае с конкретните текстове, обхвата и механизма на облагане, както и анализ на очакваните ефекти.

"Ако от закона няма постъпления, значи, че той е изпълнил целите си и изхвърлил от пазара това, което се разбира като вредно, според медицинските стандарти. Вярвам, че храните с определени доказани вредни съставки трябва по някакъв начин да бъдат ограничени като консумация и предлагане, особено към децата. Целите на закона са по принцип добри. Темата с фалитите е малко пресилена, но тя няма как да бъде трезво оценена без конкретния обхват на облагане, механизмите, ставките", допълни Горанов.

Той подчерта, че въпреки многото коментари за и против, ще си запази правото да не изразява окончателна позиция, тъй като няма пред себи си законопроекта. „Вероятно и информационната кампания, която Москов води, е именно, за да намери най-правилното и балансирано решение в тази посока", допълни министърът.

Той не очаква Европейската комисия да открие процедура срещу България за свръхдефицит. „Ние имахме индикации от страна на Евростат, че по аналог на Естония, Португалия, имат намерение да сменят подхода си към класифицирането на фондовете за гарантиране на депозитите, които функционират в отделните европейски държави. Водихме задълбочен дебат дали един фонд, който се формира от вноски от бизнеса и не зависи управлението му пряко от правителството, дали трябва да е класифициран като операции на правителството. Евростат прецени по аналогия с други европейски държави да включи разходите на този фонд в сектор държавно управление. ЕК още в края на миналата година имаше основание да започне процедура за свръхдефицит срещу България, на база на отчета за консолидираната фискална програма за 2014 г. Още тогава с комисията коментирахме, че проявлението на кризата в банковата система, в случая с фалита на КТБ през 2014 г., е еднократен ефект. В този смисъл не се налага да се влиза в такава процедура", обясни подробно Владислав Горанов.

Относно новосъздадения Фонд на фондовете, той поясни, че контрол върху работата му ще се извършва от надзорния съвет на самия фонд. „В рамките на регламентите и правилата, по които управляваме евросредства, има изградени контролни механизми, същите правила ще се прилагат и за това дружество. Самият факт, че в надзорния съвет са включени ръководители на управляващите органи на ОП е гаранция за прозрачен начин за управление на тези инструменти", каза Горанов.

Справката на Министерството на финансите показва, че от 777 млн. евро, които са предвидени за периода 2014-2020 г. за инициатива под формата на финансов инженеринг, за ОП „Региони в растеж" са предвидени 253, 8 млн. евро, за ОП „Иновации и конкурентоспособност" - 355 млн. евро, за ОП „Околна среда" - 148, 4 млн. евро и за ОП „Развитие на човешките ресурси" - 20 млн.

„Иска ми се през февруари да имаме отворени схеми и готовност да имаме вече подписани споразумения между фонда и отделните управляващите органи на ОП. Колкото по-бързо се справим, толкова по-добре, амбицирани сме в максимално бързи темпове това да стане", увери Владислав Горанов.