Умерен растеж на българската икономика до 1,7% през тази година прогнозира Международният валутен фонд. Растежът за 2015 г. ще съответства на нивата от миналата година, базиран на износа и усвояването на фондове на Европейския съюз (ЕС). Това се посочва в заключенията на приключилата късно снощи редовната визита на мисия на фонда у нас, водена от водена от Мишел Шенън.

В изявление на г-жа Шенън, цитирана в съобщение на Министерство на финансите до медиите, през следващата година скромният ръст на брутния ни вътрешен продукт е заради засиленото вътрешно потребление. Въпреки спада на безработицата покрай повишената икономическа активност, нивата ѝ се очаква да останат относително високи. Дефлационният тренд обаче ще се пречупи със стабилизирането на цените на суровините.

Предизвикателствата

Предизвикателствата в краткосрочен план, макар и все още значителни, намаляват в известна степен от лятото насам. Предприетите мерки от страна на Българска народна банка (БНБ) спомогнаха да се ограничи възможното въздействие на последните събития в Гърция върху банковата система в България, смятат още от фонда.

Последните турбуленции на развиващите се пазари имаха пренебрежимо въздействие, при ограничените експозиции на България към външните капиталови пазари. Прогресивното подобряване на корпоративните баланси и провеждането на следващите стъпки за контролиране на необслужваните заеми продължават да имат решаващо значение. Въздействието от Украйна и Русия остава незначително, а настоящият наплив на бежанците към Европа до момента няма силно въздействие върху България. Избирането на управител и подуправители на БНБ премахна един важен източник на несигурност при провеждането на политики.

Независимо от това обаче събитията ще трябва внимателно да се наблюдават, поради съществуващата все още значителна несигурност в резултат на редица рискове.

Банковият надзор

Във връзка с прегледа на надзора над банковия сектор, от МВФ приветстват публикуването от страна на БНБ на подробния доклад на фонда и на Световната банка за оценката на банковия надзор в съответствие с базелските основни принципи за ефективен банков надзор, както и публикуването и първоначалните стъпки за изпълнение на плана за реформа на банковия надзор. Едновременно с това, въвеждането на Директивата на ЕС за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции това лято беше много важна стъпка напред и понастоящем нейното прилагане върви по план, което попълва ключови сегашни пропуски в законодателната рамка по преструктуриране на банки. Властите планират следващи стъпки към доразработване на базираната на правила рамка и вътрешен контрол на банковия надзор и изграждане на напълно функциониращ орган за преструктуриране на банки.

Подготовката за Прегледа на качеството на активите (ПКА) в банковия сектор е в съответствие с времевата рамка в Националната програма за реформи. Властите разбират колко важен е строгият ПКА за засилване на доверието в банковата система и подчертават своя ангажимент към изготвянето на силна методология и стриктен процес по нейното прилагане на място, както и ефективна комуникация и бързи последващи действия. Правителството е предприело необходимите стъпки за осигуряване на възможност за предоставяне на подкрепа при евентуален капиталов дефицит в отделни кредитни институции в случаите, когато този потенциален дефицит няма да може да се покрие от пазара.

По-високи приходи от планираните

С оглед на фискалната позиция, са постигнати приходи, значително по-високи от прогнозираните за 2015 г., в резултат на административни усилия, което се приветства. Докато прогнозата за дефицита на касова основа е да надхвърли първоначално заложената цел, то дефицитът на начислена основа (с времева корекция за плащанията, свързани с европейските фондове) вероятно ще остане в рамките на целевото ниво. При това положение, допълните приходи се очаква да бъдат напълно усвоени за финансиране на допълнителни разходи, включително от някои министерства и общини. Това представлява една пропусната възможност за ускоряване на необходимата консолидация. При положение, че извършването на разходите се концентрира през четвъртото тримесечие, правителството следва да упражни всички възможни средства за задържане на текущото разходване до края на годината.

Бюджетният дефицит

България трябва да намали дупката в бюджета, за да се избегнат външни рискове и за да защити лева, който е фиксиран към еврото. Според фонда, устойчивите дефицити през последните години доведоха до повишение на държавния дълг, въпреки че съотношението на дълга към БВП на България от 27 процентни пункта е все още едно от най-ниските сред останалите 28 членове на Европейския съюз.

В същото време фалитът на четвъртата по големина българска банка - КТБ през миналата година причини рязко повишение на фискалния дефицит до 5,8% от БВП през 2014-а година и навреди отчасти на доверието в банковата система на страната.

За експертите на МВФ, значителен остава средносрочният фискален натиск, свързан с емиграцията и застаряващото население, както и имплицитните рискове, свързани с държавните предприятия (ДП). Последните реформи в пенсионната система подобриха краткосрочните финансови потоци, но увеличиха загрижеността за дългосрочната устойчивост. От голямо значение ще бъде реализирането на плановете на правителството за реформа на инвалидните пенсии. Ще бъде необходимо внимателно наблюдение на въздействията, произтичащи от нововъведената възможност за преминаване между публичната и частната пенсионни системи.

От критично значение ще бъде да се наблюдава устойчивия напредък при адресирането на слабостите в ефикасността на здравната система в резултат на нововъведеното законодателство, както и изясняването на плановете за смекчаване на имплицитните фискални рискове, свързани с ДП в транспортния и енергийния сектори.

От МВФ препоръчват да се предприемат бързи действия за създаване на напълно функциониращ и независим фискален съвет като част от по-широка стратегия за засилване на мониторинга на фискалните рискове.

Политиката по доходите

Дългосрочната цел на България за доближаване до средното за ЕС ниво на доходи зависи от по-големия напредък при разрешаването на структурните проблеми, забавящи растежа. Необходимо е подобряването на финансовата позиция и на пазарното функциониране на енергийния сектор, включително последващи действия за възстановяване на финансовата стабилност на електроснабдяването.

Ефективните инвестиции в инфраструктура и човешки капитал, както и мерките за укрепване на бизнес средата, включително чрез намаляване на корупцията и кронизма и укрепването на върховенството на закона са важен катализатор за инвестициите и повишаване на производителността, необходими на България, за да реализира икономическия си потенциал.