След видимо ускоряване на растежа през 2015 г., нарастването на БВП ще се задържи на сравнително здравословни нива, както през 2016 г., така и през 2017 г. Анализаторите на УниКредит Булбанк очакват БВП да нарасне с 3% през следващата година и 2.9% през 2017 г., ускорявайки се от 2.8%, очаквани през 2015 г.

Тази прогноза за растеж, която е над консенсусното виждане, ще бъде задвижена от индивидуалното потребление, което се очаква да компенсира по-слабото представяне на износа и брутото капиталообразуване в основен капитал през 2016 г. Индивидуалното потребление, също така, ще бъде в основата на процеса на възстановяване и през 2017 г. Но по-слабо подкрепящата растежа външна среда през 2017 г., поради забавянето на растежа в ЕС, стабилизиране на еврото на по-високи равнища и увеличаването на цените на енергийните суровини ще ограничат растежа на БВП до 2.9% на годишна база.

Очакваме индивидуалното потребление да се ускори от 0.9% ръст през 2015 до 2.7% през 2016 г. Най-голяма роля за това ще има по-добрите резултати на пазара на труда, което ще помогне на домакинствата да станат по-сигурни за перспективите пред работните места и доходите им. След като през 2014 г. бяха създадени нови 46 хил. работни места, икономиката е на път да добави приблизително толкова и през 2015 г., както вероятно и през 2016 г.

Увеличението на заплащането се очаква да е другият подкрепящ фактор за пазара на труда през следващата година, особено след като основната част от новосъздадените работни места през последните две години дойде от сравнително добре платени позиции в секторите на изнесените услуги. В среда на продължаващ спад на несигурността за работните места, ние очакваме домакинствата да увеличат използването на кредити за закупуването на стоки за дълготрайна употреба. Според нас, достъпът и цената на кредита за домакинствата се очаква да се подобрят, на фона на съотношение на кредити към депозити на банковата система от 79.9% през октомври 2015 г., което е едно от най-ниските в региона на ЦИЕ и предполага, че банките са под все по-голям натиск да увличат клиентите си от страната на кредитирането.

Решението на БНБ да въведе отрицателни лихвени проценти по свръхрезервите би трябвало да представлява допълнителен стимул за нарастване на кредитирането. Немалкото натрупано отложено търсене ще бъде друг фактор, който също ще подкрепя кредитирането на дребно, тъй като икономиката постепенно излиза от продължителен период от близо осем години на оздравяване на балансите на домакинствата.

Все още ниската инфлация, от друга страна, също ще подкрепя нарастването на покупателната способност на дохода на домакинствата, макар не и в мащабите, които наблюдавахме през настоящата година, тъй като попътният вятър, идващ от спада в цевните на енергията се очаква да започне да заглъхва през втората половина на следващата година.

Рязкото нарастване на обемите на износа до може би 6.7% през тази година ще бъде последвано от умерено забавяне до ръст от 4.5% през следващата година. Условията от страната на търсенето в евро зоната, за където е насочена основната част на българския износ, ще продължат да са благоприятни. Експортно-ориентираните компании в страната ще бъдат подкрепени и от разширяването на програмата за изкупуване на активи от ЕЦБ и последващото обезценяване на еврото през 2016 г.

Но на други места ситуацията е по-малко окуражаваща, тъй като очакваното повишаване на лихвите от Федералния резерв ще доведе до влошаване на търсенето в много развиващи се пазари извън евро зоната. Макар и индиректно, забавянето на китайската икономика също ще задържа износа. Базисният ни макроикономически сценарий предвижда допълнително забавяне на ръста на износа до 2.4% през 2017 г., на фона на известно забавяне на икономическия растеж в ЕС, стабилизирането на еврото на по-високи равнища и постепенно увеличаване на цените на енергийните суровини.

След като натрупа инерция през изминалата година, благодарение на стабилното усвояване на средства от ЕС, очакваме инвестициите да се забавят през следващата година. На начислена база, средствата от ЕС се очаква да достигнат своя пик през последните месеци на 2015 г., след което значително да спаднат през 2016 г. Въпреки това, според нас, строителните дейност, с които те са свързани ще бъдат разпределени значително по-равномерно, което ще окаже значителна подкрепа за ръста на БВП и създаването на работни места не само през тази, но и през следващата година.

В допълнителна подкрепа на тази теза е и факта че съотношението на капиталовите разходи на правителството към БВП от 7% за 2016 г. ще са съвсем малко под нивото за 2015 г. (7.3%), записано в ревизираната консолидирана фискална програма. Също така, очакваме частните инвестиции да се ускорят, както през 2016 г., така и през 2017 г., след като отчетоха минимално понижение през по-голямата част от тази година. Последните данни за новоиздадените разрешения за строителство предполагат, че свиването на инвестициите в жилищно строителство, което беше в значителна тежест на бруто капиталообразуването през последните години е достигнало дъното.

Очакваме инвестициите в жилищно строителство да се завърнат към положителен растеж в някакъв момент през следващата година. Увеличеният брой на разрешителните за строеж, по-добрите цена и условия за ипотечни кредити и по-добрите перспективи пред доходите на домакинствата, според нас, ще са достатъчни за премахването на останалите препятствия пред възстановяването на инвестициите в жилищно строителство.
Инфлацията се очаква да остане силно потисната и да се ускори до едва 0.5% средно за следващата година. Това в голяма степен ще отразява значителния базисен ефект в цените на енергийните суровини. Базисната инфлация ще нараства бавно на фона на прогнозата ни за бавно затваряне на разликата между отчетения ръст на БВП и потенциалния растеж.

По-голямата част от ускоряването на базисната инфлация най-вероятно ще дойде от сектора на услугите, където пазарът на труда вече е много динамичен и ръста на заплащането се ускорява. На фона на прогнозата ни за ръст на цените на енергийните суровини през 2017 г. очакваме средногодишната инфлация да се ускори до 1.4% през 2017 г.
Независимо от благоприятните перспективи налице са и значителни рискове. Видимо забавяне в евро зоната е основният риск на външния фронт, на фона на силната интеграция на страната с икономиките на държавите от Западна Европа. От друга страна, последиците от потенциалното затягане на монетарните условия от страна на Фед едва ли ще засегне България директно, тъй като американските инвеститори притежават прекалено малка част от външните пасиви на страната, а текущата сметка е на излишък от над 2% от БВП в края на 2015 г.

Независимо от това, индиректният ефект ще е значителен, тъй като някои от ключовите търговски партньори на страната са развиващи се пазари с висока зависимост от приток на чуждестранни спестявания и високи нужди от финансиране като Хърватия, Сърбия и особено Турция. Внимание заслужава и възможността за по-значително от очакваното забавяне на китайската икономика, на фона на големия индиректен ефект, тъй като България участва в същите производствени вериги, в които са и страните износителки от Западна Европа.

На вътрешния фронт, основният риск е свързан с възможните негативни изненади от предстоящите стрес-тестове и оценка на качеството на активите на банковата система. Потенциално високите условни пасиви на публичния сектор, които са следствие от все още неразрешените финансови затруднения на НЕК и БДЖ също трябва да бъдат следени много внимателно.