Допълнителните възнаграждения на служителите в комисиите за регулиране на съобщенията, за енергийно регулиране и финансов надзор ще се определят според свършената работа и постигнатите резултати. Това ще става по публично известна методика, решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Закона за Комисията за финансов надзор (КФН), внесен от депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров.

В гласуването участваха 100 народни представители, от които 98 бяха "за", а двама се въздържаха, съобщи Агенция „Фокус".

В мотивите си вносителите посочват, че липсва ясен регламент за определяне на допълнително възнаграждение на служителите и ръководството в някои регулатори - КФН, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Целта на въведения таван на допълнителните възнаграждения е да не се надхвърля основното възнаграждение на съответния член или служител към комисиите.

Например след като се приемат промените на второ четене, председателят на КФН ще получава заплата, равна на тази на председателя на парламента, а членовете на комисията - 80% от неговата. Според правилника на парламента, народните представители получават три средни заплати на база последния месец от тримесечието в публичния сектор, а парламентарният шеф с 55% повече от тях. Това означава, че за третото тримесечие Цецка Цачева получава малко повече от 4 000 лева, колкото ще трябва да получава и председателят на КФН.

Членовете на регулатора може да получават бонуси за добре свършена работа, но той не може да е повече от една основна месечна заплата, решиха още депутатите.

Според сега действащото законодателство повечето регулатори могат сами да определят размера на заплатите и допълнителните си възнаграждения. Между първо и второ четене на законопроекта пък в списъка ще влязат и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Съвета за електронни медии (СЕМ).

Независимостта на регулаторите не означава те сами да си определят заплатите, каза Мартин Димитров. Той заяви, че след казуса с КТБ и високите заплати в БНБ по това време не е редно да се оставят регулаторните органи сами да си определят заплатите. Таван на заплатите в Централната банка обаче може да бъде наложен, ако се промени Закона за БНБ.

За такава промяна спомена преди седмица Мартин Димитров. Ако се въведат същите критерии и за шефовете на БНБ, това означава заплатите им да бъдат орязани драстично - близо 4 пъти. В момента управителят на БНБ Димитър Радев получава около 15 000 лева на месец.