Държавният дълг на България е между 25 и 30% от БВП. Едно такова равнище на държавен дълг по стандартите, които съществуват в света, съвсем не е обезпокоително. Това заяви пред БНР проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН по повод предупреждението на бившия премиер Пламен Орешански.

В интервю за Нова телевизия Орешарски посочи, че България върви към гръцки сценарий, а дългът се натрупва много по-бързо, отколкото расте икономиката

В защита на мнението си, проф. Минасян даде пример с Япония, която има държавен дълг повече от 200% от БВП, Гърция има между 150 и 180% дълг, в Италия - 130-140% от БВП, Кипър - 110%, Белгия - повече от 100%. Според проф. Минасян, средното равнище на държавния дълг в 28-те страни-членки на ЕС е около 85%.

„Емитирането на дълг нищо не означава, въпросът е за какво се използва този дълг", посочи икономистът. Според него, много е важно за какво се използва емитираното задължение. „Ако някой емитира задължение, за да си купи кебапчета и бутилка вино и да се чувства добре след това в продължение на няколко часа, а след това да мисли как да ги върне тези пари, това не е хубаво. Но ако се емитира задължение, за да се стартира някакво производство, което да донесе определен доход и от него човек да съумее да си осигурява прехраната и не само прехраната, тогава вече това е добро. Най-големият майсторлък във финансите е да съумееш да използваш чужди пари в свой собствен интерес", подчерта проф. Минасян.

Преди време беше решено да се емитират облигации, за да се запълни дупката във Фонда за гарантиране на влоговете, след като бяха изплатени парите на вложителите в Корпоративна търговска банка. По този повод, проф. Минасян обясни, че по-важният въпрос в случая е дали се прави нещо, за да не се повтори този сценарий. Според икономиста, причините, за да се стигне до казуса с КТБ, е лошото ръководство на Банков надзор в БНБ,а и на цялото ръководство на БНБ.

Проф. Минасян зададе и въпроса: „Защо ръководството на БНБ допусна да бъдат откраднати 3.5 или 4 млрд. лева и след това целият народ да се чуди откъде да ги възстанови и да попълни тази дупка?" По думите на икономиста, и досега отговор на този въпрос няма.

Попитан трябва ли да се притеснява България за дълга си и върви ли страната ни към гръцки сценарий, проф. Минасан отговори: „Притеснения винаги има, но сега въпросът е защо не се емитират външни задължения на държавата, които да стимулират икономическия растеж. Това е квинт есенцията на управлението на икономиката."

Друг притеснителен момент, по думите на икономиста, е, че се култивират вредни навици в управленския елит и да се търси лесен начин за временно решение. Проф. Минасян даде пример, когато в началото на 90-те година държавата обяви, че няма да плаща задълженията си по външния дълг. „Това беше лесния начин, като се очакваше, че така ще бъде разрешен проблемът, но той не беше разрешен", каза в заключение проф. Минасян.