Христо Христов*, икономически блогър

През последните 6 години темата за присъединяване на страната ни към Еврозоната се е превърнала като лайтмотив за българските политици и икономисти. Винаги се намират желаещи за внимание, които през няколко месеца да повдига в медиите темата и да представят въвеждането на единната европейска валута като панацея срещу всички неуредици в България. Безспорно при нормално функциониране на Еврозоната, тя може да генерира много ползи за икономиката ни. 

На първо място членството на страната ни би дало отражение в намаляване на риска и съответно на лихвените равнища, на които България ще може да се финансира от пазарите. Освен това ще останат и повече средства на разположение на банките следствие на намаляването на задължителните минимални резерви, които в момента БНБ изисква от тях да поддържат. Според изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ), минималното ниво за адекватност на капитала трябва да бъде 4,5%. В България към това ниво БНБ прибавя допълнителни 5,5 пр. п. и така минималното ниво става 10%. С други думи, банките в България са задължени да разполагат с два пъти повече капитал от тези в Еврозоната. Вследствие на присъединяването ни към нея ще има освобождаване и на част от валутните резерви, тъй като сега средствата в обръщение трябва да имат 100% покритие в БНБ.

За консервативното българско общество тези плюсове по-скоро ще бъдат изтълкувани като разхлабване на контрол над финансовата система, а не като нереализиран потенциал, който страната ще усвои. Все пак белезите от КТБ са дълбоки и все още не са избледнели.

Стъпка по стъпка

Доста често присъединяването на България към Еврозоната се представя като въпрос на едно просто решение на Парламента. Това обаче изобщо не е така. Освен пълното политическо разбиране и желание за приемане на еврото, трябва страната и да бъде одобрена и допусната до валутния съюз. Страните, които планират да се присъединят към Съюза, трябва да приведат много аспекти на своето общество - социални, икономически и политически - в съответствие с тези на държавите-членки. Преди дадена държава-членка да може да въведе еврото, тя трябва да изпълни някои икономически и правни критерии.

Съществуват 4 икономически критерия за конвергенция. Ценова стабилност. Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. За месец ноември месечната инфлация на страната е 0%, а на годишна база се отчита дефлация с 0.5%. Следващият критерий е стабилни и устойчиви публични финанси. Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП. В нашият случай се очаква страната дори да регистрира бюджетен излишък към края на 2016 г., а дългът е под 30%. Другите критерии са стабилност на валутните курсове и дългосрочни лихвени проценти. Тъй като в България е въведен валутен борд и левът е обвързан с еврото, то тези два критерия са автоматично изпълнени. Към момента по всичко личи, че критериите за кандидатстване в Еврозоната са изпълнени. Това обаче не осигурява автоматичен прием на България.

На база тези изпълнени критерии, страната ни може да подаде намерение за присъединяване към валутния съюз и ще попадне в така наречената „чакалня". Страната кандидат участва във валутния механизъм ERM II в продължение на най-малко 2 години. През това време трябва да се покаже, че страната може да продължи да покрива икономическите критерии в по-дълъг времеви хоризонт.

Максимален времеви период, в който конкретна страна може да престои в ERM II  няма. Това означава, че дори и да се кандидатства през 2017 г. за приемане на еврото, то това може и да не стане факт доста дълго време. Особено вземайки предвид тежката политическа криза, в която се намира страната и липсата на консенсус между политическите сили по много въпроси.

Едно плюс едно не винаги е две

От друга страна състоянието на самата Еврозона въобще не е цветущо и редица страни в нея все още са като бомби с часовников механизъм. След практическия фалит на Гърция и тежките проблеми с високата задлъжнялост на, Белгия, Испания и Италия, дойдоха сериозните трусове в банковите им системи. Лошите заеми в Италия възлизат на 360 млрд. евро, а ЕС не позволи на Рим директно да предприеме мерки за спасяване на финансовите институции. Тези тежки проблеми показват, че в Еврозоната бушува ураган, чийто край е все още неясен и далеч във времето. Това от една страната прави ЕЦБ доста предпазлива от гледна точка на присъединяване на нови страни преди да бъдат решени вътрешните проблеми на валутния съюз. От друга желанието на страната ни да се присъедини към Еврозоната в този момент означава по-скоро влизане в буря, която може да помете малката ни икономика и да я постави в дълга рецесия.

Както се вижда моментът за присъединяване на България към Еврозоната не е особено добър и това не трябва да се превръща в самоцел или да се използва в популистки тези. Все пак нека подчертаем дебело, че влизането в Еврозоната само по себе си не ускорява икономическия растеж, нито сваля автоматично лихвите по кредитите, отпускани от банките, тъй като това зависи от общото състояние на икономиката. Конкурентоспособността на дадена страна също не зависи от това дали е в Еврозоната и какъв е валутният й курс, а от по-фундаментални фактори като производителност и инвестиции.

Влизането в този момент в Еврозоната най-вероятно ще означава, че България ще трябва да подпомага финансово доста по-големи страни като Италия, за да разрешат техните финансови проблеми. Именно носенето на солидарна отговорност между страните във валутния съюз провокира вече дискусии в някои дали има смисъл да бъдат част от съюз, в който дисциплинираните трябва да плащат сметката за липсата на дисциплина и разточителството на други. Всичко това навежда везните в полза на това, че бързането на България към Еврозоната не би било ход, който ще донесе позитиви за икономиката ни, а по-скоро нови задължения.

Ето защо най-полезното, което може да направи страната ни в момента е да изчака проблемите в Еврозоната да бъдат решени или поне да бъдат ясни стъпките за тяхното решаване, преди да поеме курс към въвеждане на единната европейска валута. А и нека не забравяме, че дори и към момента българският лев е обвързан пряко с еврото посредством действащият валутен борд.

*Анализът е предоставен за публикуване от автора.