Все по-малко българи задлъжняват, но за все по-големи суми. Това съобщи председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) и управител на EOS за България Райна Миткова. Тя представи годишен доклад на неправителствената организация за дълговете на българите.
С 22% нараства средният лош дълг в страната за 2016 г., спрямо 2015 г., като стига сумата от 912 лв. при 747 лв. година по-рано. През 2014 г. размерът на дълга е бил 485 лв., сочат обобщените данни на АКАБГ.
По думите на Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ, през 2016 г. се формират три основни типа дългове за събиране от колекторските фирми - банки, телекоми и микрокредитиращи компании.
„Най-много кредити българите взимат за мобилни телефони, компютри и луксозни стоки (бяла техника). Добра тенденция е, че почти не се теглят нови кредити за покриване на стари задължения", добави той.
Според Милена Виденова, зам.-председател на асоциацията, от около 400 хиляди фирми в България, 440 компании са обявили процедури по несъстоятелност през 2016 г. Фалиралите фирми през миналата година са 381.
Асоциацията прогнозира, че през 2017 г. банките ще останат основен възложител, но с намаляващи обеми дългове за събиране. Очакванията им са, че ще нарастне продадения дълг вследствие на новите ниши: обезпечени и корпоративни портфейли.
Статистиката на АКАБГ показва и рекордна продажба на дългове през 2016 година. През 2015 г. прехвърлените към колекторски компании необслужвани заеми са били в размер на 456.7 млн. лева, докато година по-късно ръстът им е двоен - 900 млн. лева за изминалата календарна година. По-високата активност се отчита и в двете наблюдавани полугодия.
Стара Загора и Благоевград са градовете с най-много длъжници, а най-малко са във Враца и Русе. Януари и февруари са били трудни месеци за длъжниците. Тогава трудно са се плащали вноските по задължeнията. Усеща се несигурност в хората от политическата обстановка в страната, коментираха експерти. Според тях част от длъжниците предпочитат да заделят средства вместо да си платят дълга.
Без съществени изменения остава профилът на длъжника у нас, посочват още от асоциацията. Потребителят, който най-често задлъжнява, все още е млад човек, под 30-годишна възраст. „Младите са с 20% по-лоши платци от средните за страната", коментира Зорница Димитрова, член на АКАБГ.
„Средностатистическият длъжник продължава да е от мъжки пол, все още предимно със средно образование и непостоянна работа. Оптимизмът, характеризирал 2016 г. обаче, води до своеобразно разширяване на профила в това отношение - наблюдаваме по-голям брой длъжници, които имат и висше образование, и постоянен трудов договор. Обичайно това е млад човек, който наскоро е започнал първата си постоянна работа и не е преценил правилно съотношението между приходите и разходите си", обяснява Димитрова.