Растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП) през 2017 г. ще е малко над 3%, което от доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания на БАН беше определено като неудовлетворително. Той е ръководител на проекта за изработване на Годишен доклад за икономическо развитие и политики в България, представен днес.

По думите на доц. Йоцов, ако искаме за 15 години нивото на Брутния вътрешен продукт (БВП) на човек в България да достигне 75 процента от средния за ЕС, темпът на нарастване на българската икономика трябва да е поне два пъти по-голям от сегашния - тоест да е над 5 процента годишно. Ако това темпо на нарастване на БВП се запази, и през следващите 30 години няма да догоним ЕС.

Към момента най-голям принос за растежа има износът, но неговата роля намалява заради по-големите темпове на вноса и се компенсира с увеличени потребление и инвестиции, обобщават учените от БАН.

"Очакваме външното търсене леко да се подобри в средносрочен план", посочи доц. Йоцов. Според него, като страна с ограничен мащаб и със слаба икономика България е силно зависима от външните среди. Ученият отчете забавяне на растежа на световната икономика през 2016 година и предвиди бавно възстановяване през следващите години.

По отношение на глобалните тенденции очакванията на учените от БАН са, че икономическата активност, измерена чрез БВП, ще се ускори най-вече поради плавното нарастване на БВП в САЩ и еврозоната. Темповете обаче ще останат в рамките на 3-4%.

Като резултат от глобалната финансова криза се забелязва намаляване на значението на външната търговия. Ако темповете на растеж превъзхождаха темповете на глобалното производство, то сега те почти са се изравнили, изтъкна Йоцов. По думите му, експортният ни потенциал намалява. Затова трябва да търсим други фактори за растеж на икономиката.

Учените от БАН очакват слабо увеличение на цените през настоящата година, но външното търсене леко ще се подобри в средносрочен план. Техните прогнози са за слабо нарастване на заетостта с темпове около половин процент годишно и и намаляване на безработицата до нива 6,0-6,5 на сто. .

В доклада на БАН се посочва още, че в средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства и това налага отговорни политически решения. Затова приоритет на правителството трябва да е избягването на прекомерно дефицитно харчене и недопускането на навлизане на икономиката в дългова спирала.

Според учените от БАН събираемостта на данъците в страната е ниска. Докато в ЕС ефективната данъчна ставка е 21 процента, у нас тя е девет процента като по този показател сме на едно от последните места не само в Европа, а и в целия свят.

„В България съотношението между преките и косвените данъци е едно към три, докато в ЕС има равномерно разпределение", посочи Йоцов. По думите му с различни ДДС ставки и увеличено облагане на имуществото държавата може да събира още 10 млрд. лв. годишно.