Оформилото се мнозинство в Народното събрание без ГЕРБ отхвърли предложението на най-голямата парламентарно представена партия да бъде намален прагът за разплащане в брой от 10 000 на 5 000 лева. След продължилите близо три часа разгорощени дебати по законопроекта на ГЕРБ за промяна на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който се коригира прага на разплащането в брой, предложената промяна беше отхвърлена на второ четене.

Първоначалният вариант на ГЕРБ беше още от август тази година всички плащания над 5 хил. лв. да стават по банков път, от 1 януари догодина прагът да падне до 3 хил. лв., а от 2019 г. всички плащания над 1000 лв. да се извършват чрез банка, но управляващите се отказаха от него. В пленарна зала днес бе внесено предложението от 1 януари 2018 година таванът за разплащане в брой да падне на 5 000 лева.

Аргументът на вносителите е, че ако се въведе праг от 5000 лева. ще се ограничи сивата икономика. От парламентарната трибуна председателят на парламентарната бюджетна комисия и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова призова: „Трябва да мислите повече като политици, само че вие мислите повече май като бизнесмени."

Александър Сабанов от "Обединените патриоти" попита: „Как ще кажете, че земеделските производители, които плащат ренти, в голямата си част са възрастни хора, как баба Иванка от село Българка ще си вземе шестте хиляди лева от рента? С карта? От банка? И как ще ги изхарчи в село Българка, където няма нито ПОС терминал, нито има банкомат."

Георги Гьоков от БСП поиска едно трудно решение от ГЕРБ: „Лично аз ще гласувам "за" вашето предложение и ще работя парламентарната група на "БСП за България" да подкрепи вашето предложение, ако вие кажете: "Намаляването по-скоро на прага за плащането в брой ще ни даде възможност наесен да увеличим пенсиите чрез преизчисляването им."

От партия „Воля" смятат, че ограничаването на кешовите плащания няма нищо общо със сивата икономика и това не е начин държавата да се справи с нелегалния бизнес. „Намаляването на прага е в услуга на банковия картел", заяви секретарят на парламентарната група на „Воля" Дора Христова. Тя уточни, че при покупка с банкова карта в магазин търговецът плаща комисиона на банката между 0,5 и 2,5% от закупените стоки или услуги, което неминуемо ще доведе до значителен ръст на приходите на кредитните институции. „В същото време промяната ще доведе до драстичен скок на разходите на фирмите за банкови такси, както и до увеличение на междуфирмената задлъжнялост", подчерта депутатката от „Воля".

В отговор на обвиненията, че промяната ще затрудни хората от по-малки населени места, Менда Стоянова ги нарече смешни. "Просто обикновените хора в малките населени места не правят еднократни сделки за над 5000 лв. Няма такива сделки. Има, ако си купувате супер плазмен телевизор, само че хората от малките населени места не си купуват такива телевизори, тъй като според статистиката 70% от българите получават под средната работна заплата за страната", заяви председателят на бюджетната комисия.

По нейните думи обикновените хора няма да се затруднят, а ще бъдат ограничени онези, чиито джобове са пълни с кешови пари и които са дошли там от сивата икономика, защото са получили заплатите си на черно.

Приети бяха обаче текстове в ДОПК, с които се подобрява ефективността на прилагането на закона по отношение на ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. Разширява се кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност. Председателят на бюджетната парламентарна комисия обясни, че с тези промените се създава възможност данъчната администрация да търси отговорност, когато фирми прехвърлят дяловете си на социалнослаби лица например.

Другата поправка е свързана с две европейски директиви. Те въвеждат правилата за автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Целта е по-ефективна борба с укриването на данъци.