Повече от 22.6 млрд. лева са несъбраните данъчни вземания заради сивата икономика в номинално изражение за периода 2008 - 2016 г. С тези думи изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев започна представянето на изследването на Камарата за динамиката на сивата икономика през последните осем години.

Той уточни, че посочената сума е доста занижена.

Изменението на обема на сива икономика в България е средно 3.1 на сто за посочения период, като най-малко е през 2008 г. спрямо 2007 г. - минус 0.02 на сто.

Чувствителен ръст на сивата икономика се наблюдава през 2010 г. - повече от 5.02 на сто, който постепенно намалява през следващите години.

Изводите са направени на основата на методология, работеща с числови данни на НСИ, Евростат и други източници на статистическа информация, уточняват от БСК.

Особено тревожно е намаляването на дела на ДДС и данък печалба /ДП/ в приходната част на бюджета - от 34.1 на сто на 32.9 на сто за ДДС и 9.5 и 8 на сто за ДП от общо данъчните приходи за 2007 г. и съответно за 2016 г.

Масово явление е криенето на данък печалба, отбеляза Данев и допълни, че топ 50 компании по приходи почти нямат печалби, а освен това голяма част от тези фирми правят инвестиции.

Данев подчерта, че почти няма промяна в приходите от акцизи, въпреки че има рязко изменение на стойността на акцизните ставки и обемите на продажби на акцизни стоки.

Компенсирането на ръста на общите данъчни приходи е в следствие на увеличение на приходите от осигурителни вноски и ДДФЛ. В анализа се отбелязва, че в изследвания период са настъпили съществени изменения на базови икономически параметри, които влияят върху нарастването на данъчните приходи, вкл.:

- минималната работна заплата - с 91 %,

- средната работна заплата е увеличена със 121 %,

- минималният осигурителен доход - със 121 %,

- ставката за социално осигуряване - с 25 %, а за здравно осигуряване - с 33%,

- таванът на облагаемия осигурителен доход - с 86 %.

Това би трябвало да доведе пряко и косвено до значително увеличение на данъчните приходи, което обаче не се случва. Относителната стабилност на обемите на приходите от осигурителни вноски, ДДФЛ, акцизи, мита е фалшива, тъй като не отразява посочените по-горе промени в някои икономически параметри.

„Намалението на данъчните приходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на държавата да се справи със събираемостта на данъчните приходи", подчерта Божидар Данев и допълни, че законодателят провежда грешна политика в посока на пряко и косвено повишаване на облагането, за да компенсира намалените данъчни приходи, вместо да създава стимули за увеличаване събираемостта на данъчните приходите.

За намаляване на обема на сивата икономика БСК предлага някои законодателни и организационни мерки, сред които:

- Опростяване на данъчната система и по-специално на начините за изчисляване и определяне на облагаемия доход;

- Авансово въвеждане на проекта на Директива за облагане на корпоративната печалба;

- Укрепване на аналитичното звено в НАП за идентификация на укрити обороти, доходи, осигурителни плащания и др. Нарушения;

- Преглед на резултатите от инсталирания в НАП софтуер за откриване на данъчни измами;

- Ускорено прилагане на новата европейска директивата СОМ 2013 (721) за въвеждане на нов стандарт за възстановяване на ДДС;

- Осигуряване на възможност за извършване на разплащания чрез ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства;

- Въвеждане на санкции за институциите и техните поделение за невъвеждане на ПОС-терминали;

- Изграждане на цифрово базирана библиотека (data center) за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период;

- Създаване на публичен регистър на обжалваните, отменени  и  оставените в сила  ревизионни  актове по сектори и региони;

- Обвързване на системата за стимулиране на служителите на НАП  с  резултатите от приключеното съдебно  производство;

- Въвеждане на ефективни инструменти за  отговорност на държавни органи при неизпълнение на законови задължения;

- Чрез промени в Закона за здравното осигуряване да се коригира процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права и да се въведат финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;

- Корекции в процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права;

- Въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;

- Да се въведе възможност за контрол и налагане на санкции за неправомерни действия на държавни и общински структури, свързани с данъчно-осигурителните плащания, а Сметната палата редовно да осъществява проверка за извършването на тези плащания.