Финансовото богатство на българските домакинства се е увеличило с 5,9 млрд. лева през последните 12 месеца, достигайки 73 млрд. лева към юни 2017 г. На практика това са най-високите годишни темпове на нарастване за последните 3 години. Те обаче все още не могат да достигнат нивата от времената преди световната криза, се посочва в доклада на анализаторската компания Industry Watch, който се прави всяка година.

В понятието финансово богатство се включват всички активи на физическите лица като депозити, пари в брой, акции, животозастрахователни продукти и имоти. Нарастването на цените на недвижимостите например винаги покачва финансовото богатство на българите, защото нараства стойността им като актив.

Банковите депозити са най-предпочитаната форма на спестяване от българите, макар че лихвите се понижават, се посочва в доклада. Домакинствата са получили лихвен доход в размер на 251 млн. лева за последните 12 месеца, въпреки че ефективната лихва пада до 0,5% годишно. Според Industry Watch, това "изглежда" не обезкуражава спестяващите българи, които са внесли нови 2,2 млрд. лв. на депозит през последния 12-месечен период.

Нивата на лихвите по депозитите в левове и в евро в българските банки в момента наистина са екстремно ниски по данни от статистиката на БНБ. Най-големите банки поддържат лихви, особено за краткосрочните депозити, от порядъка на 0,02-0,05%, което е на границата на това олихвяването на практика да се изяжда от таксите. Иначе средната лихва по статистическите данни на БНБ за целия банков сектор е 0,16%.

Това са на практика най-ниските лихви по депозитите в цялата досегашна история на прехода. От няколко месеца насам те стоят на едно и също ниско ниво и много анализатори прогнозират, че поради достигане на дъното в следващите месеци и години те ще тръгнат нагоре.

Основания за това дава започналото в началото на 2017 г. покачване на лихвите по ипотечни кредити в САЩ - тенденция, която рано или късно ще се пренесе и в Европа.

Стойността на другия голям актив на българските домакинства - жилищата, също се покачва. Според Industry Watch търсенето на имоти остава високо, стимулирано от ръста на доходите и заетостта, ниските лихви по жилищните заеми и ускоряващата се кредитна експанзия. В доклада е посочено, че средната лихва по ипотечните заеми е 3,9%, но това отново е средна величина за всички търговски банки, а далеч не всички финансови институции залагат на този продукт. Петте най-големи банки, които са и най-силни в ипотечното кредитиране, поддържат средни лихви от порядъка на 3,4-3,6%. Не липсват и рекорди от порядъка на 2,9%, но такива нива се постигат само за много скъпи и луксозни имоти, при които кандидатът за заем може да докаже официални големи доходи и има значителна част от цената на жилището, спестена предварително. Трябва да се има предвид и това, че днес разлика между лихва и ГПР почти няма, тъй като при промените в закона преди няколко години много от таксите бяха премахнати или включени в самата лихва.

От Industry Watch посочват, че дори цената на ипотечното финансиране да се повиши през 2018 г., тя пак остава изключително ниска в исторически план. Нещо повече - заради ниските лихви обслужването на дългове на дългове в момента е най-лесно от 2009 г. насам.

Пазарните цени на жилищата нарастват с 8,6% годишно през второто тримесечие на 2017 г., а от дъното на пазара през 2013 г. досега апартаментите са поскъпнали с 21%, е отбелязано в доклада. По този начин средната цена на кв. м. жилищна площ в страната (без новото строителство) достига 533 евро в средата на 2017 г. Имайки предвид благоприятните икономически тенденции, жилищните цени ще се покачват и през следващите месеци, посочват от Industry Watch.

Трябва да се има предвид обаче, че стойността на жилищата падна рязко след започването на финансовата криза в някои сегменти и с 40%. Тоест, каквито и да са актуалните цени на жилищата в момента, те все още са далече от пиковите си стойности през 2008 г.

Освен това за десетилетието след започването на кризата много неща в големите градове са се променили, а именно там се съсредоточава по-голямата част от финансовото богатство на българите под формата на жилища. Най-малкото вече не се строи и презастроява хаотично, а и изискванията на купувачите към заобикалящата среда са доста по-високи.

София концентрира 36% от стойността на градските жилища 11% от жилищното богатство са в област Варна, а Пловдив и Бургас държат около 9%, показва анализът.

Сред десетте области с най-голямо жилищно богатство попадат и Стара Загора, Благоевград, Русе, Велико Търново, Хасково и Плевен. Под 1/5 от общата стойност на жилищата е в останалите населени места. Финансовото богатство на българите достигна 73 млрд. лева През тази година стойността му нарасна най-бързо от 2014 година.