Европейската комисия (ЕК) повиши очакванията си за растежа на българската икономика до 3,9 % през 2017 г. и 3,8 % през 2018 г., в сравнение с очакван ръст съответно от 2,9 % и 2,8 % според пролетната прогноза. Ревизията се дължи както на доброто представяне на икономиката през първата половина на годината, така и на ревизията на данните за БВП за 2016 г.

Вътрешното търсене ще има основен принос за растежа на БВП през 2017 г., подкрепено от силното представяне на частното и публичното потребление и възстановяването на растежа на инвестициите. Вътрешното търсене ще остане водещо за ръста на БВП през целия прогнозен период, като се очаква забавяне на растежа на частното потребление през 2018 г. и 2019 г. По-високият внос, движен от силното вътрешно търсене, ще доведе до намаление на излишъка по текущата сметка през 2017 г. до 3 % от БВП. Тази динамика на вноса се очаква да продължи през 2018 г. и да се пречупи през 2019 г. В резултат се очаква свиване на положителното салдо по текущата сметка до 2,4 % от БВП през 2018 г. и 2,3 % през 2019 г.

Инфлацията

През 2017 г. ЕК очаква средногодишната инфлация в България да достигне 1,0 %, като сред основните фактори за това са посочени силното вътрешно търсене, поскъпването на комуналните услуги и възстановяването при цените на енергийните стоки и основните суровини. Прогнозата е средногодишната инфлация да се ускори до 1,5 % през 2018 г. и 1,6 % през 2019 г.

Пазарът на труда

Очакванията на ЕК са положителните развития на пазара на труда да се запазят в средносрочен хоризонт. Растежът на заетостта през 2017 г. се прогнозира да бъде 0,7 %, подкрепен от вътрешното търсене и най-вече инвестициите. За следващите две години ЕК очаква темпът на нарастване на заетите да се забави до 0,4 % и 0,3 %, поради ограниченото предлагане на труд. Нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,4 % през 2017 г. и постепенно да достигне 5,7 % през 2019 г. В условията на намаление на безработицата, растежът на доходите от труд ще остане висок, като повишението на заплатите в публичния сектор няма да окаже риск за бюджетната позиция на икономиката.

Оценката на Комисията за бюджетното салдо на сектор „държавно управление" съвпада с целите на фискалната политика, заложени в тригодишната бюджетна прогноза 2018 - 2020 г., а именно: балансиран бюджет през 2017 и 2018 г. и излишък през 2019 г. Предвижда се доброто приходно изпълнение да компенсира повишеното ниво на разходите за персонал и инвестиции.

Дългът

През настоящата година Комисията очаква дългът на сектор „държавно управление" да се понижи съществено (от 29 % от БВП през 2016 г. до 25,7 % от БВП), в резултат от реализираните първични бюджетни излишъци и изплащането на дълг в размер на 2 пр.п. от БВП. Като се има предвид превишението на приходите над разходите в първичния баланс, както и ниската цена на дълга, прогнозата е индикаторът да продължи да се свива до 24,3 % и 22,8 % от БВП, съответно през 2018 и 2019 г.

Еврозоната с най-силен растеж от десетилетие

През тази година икономиката на еврозоната е на път да отбележи най-силния си растеж от десетилетие, като се очаква реалният темп на нарастване на БВП да бъде 2,2 %. Това е значително повече от прогнозираното през пролетта (1,7 %). Очаква се икономиката на ЕС като цяло също да се представи по-добре от предвиденото, като отбележи силен растеж от 2,3 % през тази година (в сравнение с прогнозирания през пролетта растеж от 1,9 %).

Според публикуваната днес есенна прогноза Европейската комисия очаква растежът в еврозоната и целия ЕС да продължи и през 2018 г. и 2019 г. - съответно 2,1 % и 1,9 % (пролетна прогноза: 2018 г. - 1,8 % в еврозоната и 1,9 % в целия ЕС).

Валдис Домбровскис, заместникпредседател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: Като цяло икономиката на ЕС постига добри резултати. Икономическият растеж и създаването на работни места са стабилни, инвестициите нарастват, а дефицитът в държавния сектор и дългът постепенно намаляват. Има и признаци на възобновяване на процеса на сближаване на реалните доходи. Въпреки това съществуват значителни различия между държавите членки, като в някои от тях все още се наблюдава стагнация на трудовия пазар.

Нашите политики категорично трябва да останат насочени към устойчив и приобщаващ растеж. Това означава: ориентирани към стабилност макроикономически политики и реформи за повишаване на производителността, способност да се адаптираме към промените и да гарантираме, че ползите от растежа се разпределят в целите ни общества.

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: След продължило пет години умерено възстановяване растежът на европейската икономика се ускорява. Добрите новини идват от различни области - създаване на повече работни места, повишаване на инвестициите и укрепване на публичните финанси.

Въпреки това остават предизвикателства - високи равнища на дълга и слабо увеличаване на заплатите. Необходими са решителни усилия от страна на държавите членки, за да се гарантира, че този растеж ще се запази, а плодовете от него ще бъдат разпределени справедливо. Освен това са нужни структурно сближаване и укрепване на еврозоната, за да стане тя по-устойчива на бъдещи шокове и да се превърне в истински двигател на споделен просперитет. Идващите седмици ще бъдат решаващи в това отношение.

Растежът надхвърля прогнозите, но се очаква известно забавяне През тази година европейската икономика постига значително подобри от очакваните резултати, подкрепена от устойчивото лично потребление, посилния растеж по света и намаляващата безработица. Инвестициите също нарастват на фона на благоприятните условия за финансиране и значително пооптимистичните икономически нагласи поради намаляването на несигурността.

Икономиките на всички държави членки бележат растеж, а на трудовите им пазари се наблюдава подобрение, но темпото на нарастване на заплатите е бавно.

Променящ се политически контекст

Въпреки че цикличното възстановяване продължава вече 18 поредни тримесечия, то остава непълно, като например на трудовия пазар се наблюдава стагнация, а нарастването на заплатите е необичайно бавно. Поради това повишаването на БВП и инфлацията все още зависят от политическата подкрепа. Европейската централна банка запазва много гъвкавата си парична политика, докато други централни банки по света започват да повишават лихвените си равнища.

Очаква се редица държави от еврозоната да прилагат експанзионистични фискални политики през 2018 г., но прогнозите са, че цялостната фискална позиция на еврозоната в общи линии ще остане неутрална.

Безработицата продължава да намалява, но стагнацията се запазва

Създаването на работни места се запазва, като се очаква условията на трудовия пазар да бъдат благоприятно повлияни от стимулирания от вътрешното търсене растеж, умереното нарастване на заплатите и структурните реформи, прилагани в някои държави от ЕС. Очаква се през тази година средното равнище на безработицата в еврозоната да бъде 9,1 % - найниското от 2009 г., като общият брой на заетите достига рекордна стойност. През следващите две години се очаква безработицата да спадне още повече - до 8,5 % през 2018 г. и до 7,9 % през 2019 г. Прогнозите са, че безработицата в целия ЕС през тази година ще достигне 7,8 %, а през 2018 г. и 2019 г. ще се понижи съответно до 7,3 % и 7,0 %. Очаква се темпото на създаване на работни места да се забави, тъй като ефектът на временните фискални стимули в някои страни премина, а в други възниква недостиг на умения.

Очаква се умерена инфлация на фона на бавното нарастване на заплатите

Общата инфлация при потребителските цени се колебаеше през първите девет месеца на годината под влиянието на базовия ефект на енергията. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и непреработените храни, от друга страна, нараства, но остава умерена, като отразява ефекта от продължителен период на ниска инфлация, слабо нарастване на заплатите, както и запазваща се стагнация на трудовия пазар. Като цяло се очаква инфлацията в еврозоната през тази година да достигне 1,5 %, като прогнозите са, че през 2018 г. ще спадне до 1,4 %, а през 2019 г. ще се покачи до 1,6 %.

По-добрите циклични условия са от полза за публичните финанси

Очаква се позначително от предвиденото през пролетта подобряване на състоянието на публичните финанси в еврозоната, което до голяма степен се дължи на засилването на  растежа.

Очаква се номиналното салдо на държавния сектор да се подобри в почти всички държави от ЕС.

При условие, че политиката остане непроменена, се очаква общото съотношение на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП да спадне до 0,8 % през 2019 г. (1,1 % през 2017 г. и 0,9 % през 2018 г.), докато съотношението на дълга към БВП се очаква да се понижи до 85,2 % (89,3 % през 2017 г. и 87,2 % през 2018 г.).

Рисковете до голяма степен са балансирани

Рисковете икономическите процеси да се окажат поблагоприятни или понеблагоприятни са балансирани до голяма степен. Основните неблагоприятни фактори са външни - свързани с повишено геополитическо напрежение (например на Корейския полуостров), евентуални порестриктивни глобални финансови условия (например поради засилено избягване на риска), икономически реформи в Китай или удължаване на срока на протекционистични мерки. В Европейския съюз неблагоприятните фактори са свързани с изхода на преговорите за Брекзит, посилно поскъпване на еврото и повисоки лихвени равнища в дългосрочен план. От друга страна, намаляващата несигурност и повишаването на доверието в Европа могат да доведат до посилен от очаквания растеж. Същият ефект може да има и посилен растеж в останалата част от света.

За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане за 2019 г.

С оглед на текущите преговори относно условията на напускане на ЕС от Обединеното кралство, нашите прогнози за 2019 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху текущите преговори в рамките на процеса по член 50.