Парламентът прие на второ четене текстове от новия Закон за мерките срещу изпирането на пари, който ще замени досега действащия, съобщи пресцентърът на Народното събрание.

Целта на закона е да се постигне съответствие с европейска директива, свързана с предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Според текстовете от закона, част от мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация, съхраняване на събраните и изготвените за целите на закона документи, данни и информация, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, обмен на информация и взаимодействие между дирекцията "Финансово разузнаване" на ДАНС, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.

Част от мерките са задължителни за БНБ, кредитните институции, финансовите институции, обменните бюра, застрахователи, министри и кметове при сключване на концесионни договори, политическите партии, търговците на едро, търговците на оръжие, петрол и петролни продукти, органите на НАП, митническите органи и др.

Регламентирано е създаването на междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет, която да изготви и актуализира Национална оценка на риска. Въвеждат се по-строги санкции за неспазване на закона, както и подобряване на контролните функции на надзорните органи.

Съществени промени са предвидени и в предложения нов режим за установяване на произхода на средствата, с които се цели по-висока ефективност, административна икономия, и гъвкавост, съобразно вида на сделката или операцията, рисковия профил на клиента и др. Контролът по прилагането на закона ще се осъществява от председателя на ДАНС.