България вече няма прекомерни макроикономически дисбаланси, каквито се наблюдаваха в периода 2015-2017 г. Това става ясно от публикувания днес доклад за страната за 2018 г. в контекста на Европейския семестър за координация на икономическите, фискалните и социалните политики, съобщи пресслужбата на Европейската комисия в София.

Според днешното съобщение България постига известен напредък в изпълнението на специфичните препоръки, отправени през 2017 г.

Страната продължава да има дисбаланси, свързани най-вече с финансовия сектор и корпоративната задлъжнялост. Стабилността на финансовия сектор продължава да се подобрява въпреки оставащите слабости. Икономическият растеж остава силен, а пазарът на труда се възстановява.

Благоприятната икономическа ситуация в България би могла да спомогне за изпълнението на мерките по преодоляване на дисбалансите. Силният икономически растеж и солидната фискална позиция представляват възможност за структурни реформи, които да ускорят сближаването с останалата част от Европейския съюз и да намалят трайно високите нива на бедност и неравенство, пише още в анализа.

Днешните доклади за 27 страни (за всички държави членки с изключение на Гърция, за която се прилага програма за подкрепа на стабилността) съдържат годишния анализ на службите на Комисията на икономическото и социалното положение в държавите членки, в това число на  напредъка при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки през годините. Този анализ се основава на интензивен диалог на техническо и политическо равнище с държавите членки и със заинтересованите страни на всички равнища като част от европейския семестър за координация на политиките.

За 12 държави членки, за които през ноември беше взето решение за извършването на задълбочен преглед, докладите по държави включват оценка за наличие на възможни макроикономически дисбаланси и пакетът съдържа актуализирана категоризация на страните в съответствие с т.нар. процедура при макроикономически дисбаланси.

За първи път в докладите по държави се поставя специално ударение върху интегрирането на приоритетите на Европейския стълб на социалните права, провъзгласен през ноември 2017 г.

Тази година се поставя конкретен акцент върху анализирането на предизвикателствата по отношение на уменията и начина, по който функционират мрежите за социална сигурност на национално равнище. Данни от набора от социални показатели се използват също и за проследяване на резултатите по отношение на заетостта и в социалната сфера.

Настоящият зимен пакет от европейския семестър следва публикуването през ноември на годишния обзор на растежа за 2018 г. и препоръката относно икономическата политика в еврозоната, с които се определят приоритетите на европейско равнище за следващата година.

Сега пакетът измества вниманието върху националното измерение на семестъра и предоставя основата, върху която държавите членки ще разработят своите годишни национални програми до средата на април. Заедно с докладите по държави, националните програми ще бъдат в основата на предложенията на Комисията за следващия кръг от специфични за всяка държава препоръки през май.

Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: Силни икономики са онези, които продължават да работят за преодоляването на своите слабости, дори когато времената са добри. В настоящия момент, когато европейската икономика нараства с най-високи темпове за последните десет години, именно такава трябва да бъде нашата стратегия - както на равнище ЕС, така и на национално равнище.

Пиер Московиси, комисарят, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: Единадесет държави - членки на ЕС, все още са засегнати от макроикономически дисбаланси, което ги прави уязвими в случай на сътресения. Европейската комисия отбелязва днес, че коригирането на тези дисбаланси е в ход благодарение на продължаващите реформи и икономическо възстановяване, което прави Европа по-силна. Това са добри новини. Броят на страните, за които се прилага тази процедура, след кризата намалява.

Благодарение на постигнатия напредък, днес ние поставяме България, Франция, Португалия и Словения в по-положителна категория. Във всички държави са необходими повече усилия. За милиони европейци животът остава ежедневна битка, поради което всички правителства трябва да положат повече усилия за борба с неравенството, безработицата и несигурността на работните места.

Мариан Тейсен, комисарят, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, добави: С провъзгласяването на Европейския стълб на социалните права поставихме инвестирането в умения, намаляването на неравенствата, социалната справедливост и приобщаващия растеж на челно място в програмата си. Сега трябва да следим резултатите на държавите членки по отношение на принципите и правата, включени в стълба, за да ги превърнем в практическа реалност.

Коригиране на макроикономическите дисбаланси

През ноември миналата година Комисията започна задълбочени прегледи за 12 държави членки с цел да анализира дали те са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те.

В 12 държави членки, които тази година бяха предмет на задълбочен анализ, беше установено наличието на дисбаланси или прекомерни дисбаланси през миналата година. Комисията стигна до заключението, че 11 от общо 12 държави членки, които бяха подложени на задълбочен преглед, са изправени пред дисбаланси (8 от тях) или прекомерни дисбаланси (3 от тях). Обобщението на задълбочените прегледи е, както следва:

- В Хърватия, Кипър и Италия са установени прекомерни икономически дисбаланси.

- В България, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция са налице икономически дисбаланси. За България, Франция и Португалия ситуацията вече не е така напрегната в сравнение с прекомерните дисбаланси, отчетени миналата година.

- В Словения вече не се наблюдават икономически дисбаланси.

За България и Португалия Комисията подчертава, че все още са необходими допълнителни усилия, за да се осигури устойчива корекция на дисбалансите.

Европейски стълб на социалните права

Социалното измерение на европейския семестър тази година беше обогатено допълнително с интегрирането на приоритетите на Европейския стълб на социалните права. В докладите по държави се използват също и данните, събрани посредством набора от социални показатели за проследяване на заетостта и социалните резултати. Ситуациите и приоритетите естествено се различават и анализът отчита тези различия. Областите, които пораждат особена загриженост в някои държави членки, включват осигуряването на подходящи умения, продължаващата разлика в равнищата на заетост между половете, силно сегментирания пазар на труда и риска от бедност сред работещите, слабото отражение на социалните трансфери за намаляване на бедността, слабия растеж на заплатите и неефективния социален диалог.

Какво следва?

Докладите по държави съдържат оценката на Комисията на положението във всяка държава членка и предоставят основа за участието на всички заинтересовани страни. Очаква се Съветът да обсъди докладите заедно с резултатите от задълбочените прегледи. Комисията ще проведе двустранни срещи с държавите членки относно съответните доклади. Заместник-председателите и комисарите ще посетят държавите членки, за да се срещнат с правителствата, националните парламенти, социалните партньори и други заинтересовани страни, с които ще обсъдят констатациите в докладите.

Като следваща стъпка държавите членки ще представят своите икономически и социални приоритети на политиката в националните си програми за реформи и програми за стабилност и/или програми за конвергенция (за определяне на бюджетни приоритети) до средата на април с оглед на установените предизвикателства, като отчитат също и приоритетите в годишния обзор на растежа за 2018 г. и препоръката относно икономическата политика на еврозоната. Комисията препоръчва тези програми да бъдат изготвени с подкрепата на националните парламенти и всички основни заинтересовани страни, като например, където е уместно, със социалните партньори, регионалните и местните органи и организации на гражданското общество.

През май Комисията ще предложи нов набор от специфични за всяка държава препоръки.

Зимният пакет

е част от европейския семестър - годишния цикъл на координация на политиките на равнището на ЕС. Той следва публикуването през ноември на годишния обзор на растежа за 2018 г. и на препоръката за еврозоната, с които се определят приоритетите на европейско равнище за следващата година. Сега пакетът измества вниманието върху националното измерение на европейския семестър.

Той се основава на най-актуалните данни от зимната предварителна икономическа прогноза на Комисията за 2018 г. и на анализите и препоръките в есенния пакет на европейския семестър за 2017 г. Докладите по държави ще послужат за основа за държавите членки при разработването на техните национални програми до средата на април и за Комисията при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки по-късно през пролетта.