Настъпил е моментът да направим бъдещите крачки за членство на България в Еврозоната.С тези с думи президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и евродепутат Сергей Станишев откри дискусията "България в Еврозоната. Икономическата логика срещу митовете" в София.

В дебата участваха премиерът Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов, депутати, икономисти и общественици. Форумът е по инициатива на президента на ПЕС и ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП Сергей Станишев и Ева Майдел от ГЕРБ, член на Европейския парламент и председател на Европейското международно движение.

Организаторите евродепутатите Сергей Станишев и Ева Майдел

Имаме прозорец от възможности, които не трябва да изпускаме сега, когато България председателства ЕС и самата Еврозона се променя, посочи Станишев. Според него отлагането на подобни стъпки за влизане в Еврозоната носи сериозни рискове за бъдещето на страната ни.

"Еврозоната е интеграционното ядро на ЕС и ще бъде такова и занапред", подчерта Станишев. Той обощи ползите от присъединяването на България към Еврозоната така: „Прозрачност на българските финансови институции, засилване на българската икономика и позициониране в А-отбора на ЕС."

Станишев се позова на социологическо проучване на "Сова Харис", което ще бъде представено на дискусията, от което става ясно, че 77 процента от българите изразяват съгласие с твърдението, че България трябва да положи повече усилия, за да се интегрира във всички ключови формати на ЕС.

„От нас днес зависи дали поколението, което се роди в годината на присъединяването ни към ЕС - 2007 г., ще получи заплатите си евро като се включи на пазара на труда през 2025 г.", изтъкна Станишев.

Той обясни, че процесът по присъединяване е дълъг - средно за другите страни от момента на влизането в ERM II до приемането на еврото отнема близо 10 години. "Всяка наша нерешителност ще отмества във времето позиционирането ни в ядрото на ЕС и ще прави по-несигурни съдбите на децата ни", подчерта президентът на ПЕС.

"Еврозоната от години практически е реалното изражение и най-ценният елемент на европейската интеграция", коментира евродепутатът Ева Майдел от ГЕРБ. Тя отбеляза, че отдавна се говори, че сме изпълнили критериите, и самото присъединяване към ERM2 е въпрос на политическо решение, но припомни, че в последните десет години няма приет нов член. Това обаче не е вярно и е недопустимо евродепутат да не знае елементарни факти. През последните няколко години нови членове на Еврозоната са трите прибалтийски републики: Естония (от 1.01.2011), Латвия (1.01.2014) и Латвия (1.01.2015).

Какво очаква Борисов

Премиерът Борисов прогнозира, че до една година ще сме в чакалнята на еврозоната и ще намалим лихвите по кредитите. „Във всички случаи кредитните рейтинги на държавата тръгват нагоре, повече инвестиции идват, повече стабилност и сигурност в банковата система. Това, разбира се, ако има политическа стабилност", подчерта премиерът.

Той даде и лош пример с някои държави, които вече са влезли във вълутния съюз и са натрупали дългове. Това по думите на Борисов е довело до спад на кредитните им рейтинги.

"Понеже винаги сме много по-силни и ние от ГЕРБ, и колегите от БСП да се черним, но ако погледнем как върви графиката на външния дълг, ще видим, че с Гърция тръгваме от 100% и как до преди няколко дни ние достигаме до 25% дълг, а Гърция - отива до 177%. Когато кандидатстваме в еврозоната можем да говорим за стабилност и постоянство, че което и да е правителство това нещо ще го спазва", заяви премиерът.

По неговите думи, изключително важно е, когато защитаваме дадена теза, да имаме предвид рисковете. „Ние не представляваме риск за Европа, защото всички български правителства не си дадохме националния резерв. Имаме параметри с нулеви бюджетни дефицити, които дават възможност да се постигне стабилност. Да, мигновен ефект може да има, ако вдигнем много доходите веднага, но какво ще стане занапред?", запита риторично Бойко Борисов.

Това било основно опасение - вдигане на доходите, без да се мисли какво ще стане занапред.

"Това, върху което работим с Европейската комисия, е да се подготвят документите, да се внесат, да имаме пътна карта до един месец. Това се разбрахме с вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис", добави премиерът и подчмерта, че „абсолютно" сме покрили критериите за това.

След изакзването на си конференцията, пред журналисти Борисов каза: „Пътна карта е нужна, като тръгнем да сме сигурни, че ще стигнем. В нея са срокове и критерии. Това, което те искат от нас, е първо да влезем в банковия и паричен съюз, а след това в чакалнята на еврозоната."

Горанов и петте мита за еврото

След Борисов на трибуната застана министърът на финанстие Владислав Горанов. И с първит еси думи той призова да не създаваме ирационални очаквания от присъединяването към еврозоната както в негативен, така и в позитивен план. Министърът на финансите обобщи най-често тиражираните митове за еврозоната. Един от тях е силно нарастване на цените при прехода лев в евро. „От минимални закръгления подобен ценови скок е възможен, но той се измерва с пренебрежими размери и доказателства можем да намерим и в деноминацията на българския лев, когато не видяхме от подобно закръгляване да има подобен ценови шок", обясни Горанов.

Според него, вторият сериозен мит е твърдението, че България ще загуби от своя суверенитет. „Влизането в еврозоната работи точно за обратното, влизането в еврозоната ще увеличи възможностите на българската държава да участват по активно в паричната политика", аргументира се Горанов.

Той посочи и трети мит, че след приемането на еврото България ще отстъпи от принципите на строга фискална политика. „Валутният борд не пречи фискалната политика да бъде грешна", подчерта Горанов. Той посочи, че на законово ниво са вкарани фискални правила, които гарантират, че правителството и парламентът трудно могат да се изкушат да се води несъответстваща с правилата фискална политика.

Четвъртият мит според финансовия министър е, че влизането в еврозоната ще застраши нашата конкурентоспособност. „България показва силен ръст на износа в последните години и има много данни в подкрепа на тезата, че приемането на еврото няма да застраши нашата конкурентоспособност", посочи Горанов. Той припомни, че по време на най-тежката криза бизнесът е намалил заетостта, но номиналният размер на доходите е растял.

„Именно износът беше това, което първо се възстанови в българската икономика след кризата", каза финансовият министър. Той отбеляза още, че често се посочва, че след приемането на еврото България може да се превърне във втора Гърция. „Ние сме далеч от сценария, довел до негативните процеси в южната съседка", посочи Горанов.

Петият мит, който абяви Горанов, е свързан с положителните ефекти за приемането на еврото и с твърдението, че след влизането автоматично се осигурява нарастване на доходите. „Самото членство в еврозоната не е панацея за нищо, не е рецепта за успех, приемането на еврото не е краят на историята, а е краят на началото", обобщи финансовият министър.

В заключение той подчерта, че България изпълнява всички критерии и заради това, според Горанов, няма никаква причина в европейското законодателство и договора за функциониране на ЕС да получим отказ от нашите европейски партньори. „И ако това се случи, би показало различно третиране на държавите членки", подчерта финансовият министър Владислав Горанов.

Дискусията за България в Еврозоната е третото събитие от поредицата "Европа отново на път", с която важният обществен разговор за бъдещето на ЕС започна и в България.