Снимка: Архив infostock.bg

Излизането от валутния борд трябва да стане с преминаването към еврото, препоръча в предаването „12+3" на БНР Красимир Ангарски, ръководител на групата, която работеше по въвеждането на валутния борд заедно с Мартин Заимов, който след това стана подуправител на Българската народна банка (БНБ) и ръководител на управление „Емисионно", което контролира валутния борд.

По думите на Ангарски, ако излезем от борда и дадем възможност на БНБ да определя курс, тогава става нещо страшно. „Това е абсолютно неприемливо. Българският лев е абсолютно гарантиран, на 160-170% има покритие валутният борд. Няма никаква опасност курсът да е друг. Може да си минем много плавно", посочва банкерът, бивш изпълноителен директор на Банковата консолидационна компания.

Той е категоричен, че валутният борд не пречи на растежа". Според Ангарски, има вариант да нарастването на българската икономика да стане още по по-стабилно - като излезем от валутния борд, преминем към еврото и влезем в единния банков съюз: „Това ще доведе още по-голяма сигурност, по-голяма надеждност на българската икономика, гарантиране на взаимоотношенията."

Ангарски припомни, че след въвеждането на валутния борд държавата неизменно е имала икономически растеж, и обясни: „Той (растежът - бел. ред.) идва от това, че валутният борд е може би най-стабилното нещо, което се е случило през последните 20 години, и на него се крепи до голяма степен стабилността на държавата. Сигурност, липсата на инфлация, сигурност във валутата - всичко това води до икономически растеж."

България има принципната подкрепа от Европейската комисия, но "тежката дума" има Европейската централна банка.

Виж още: България е следващият член на еврозоната, но не бързайте, призова Пиер Московиси

Валутният борд се въвежда, след като на 10 юни 1997 г. 38-ото Народно събрание приема специалния Закон за Българската народна банка, и по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски. В Закона е определен курс от 1000 лева (един лев след деноминацията) за една германска марка, като е предвидено този курс да се преизчисли към еврото, когато влезе в сила единната евроепйска валута. Това се случва през 1999 г. и оттогава курсът е твърд - 1.95583 лева за едно евро.

До това решение се стига, след като кризата от втората половина на 1996 и началото на 1997 година се задълбочава: валутните резерви на БНБ се сриват наполовина, левът се обезценява бързо и за кратко спада седем пъти - до 487 лева за долра в края на 1996 година, докато според данниет на БНБ в началото на годината курсът е бил 70 лева за долар. Инвестициите намаляват с една четвърт, БВП рязко се понижава с 3.5 на сто през второто тримесечие. Стига се до парализа на банковата система, тъй като просрочените задължения по кредитите нарастват с близо 60 на сто. Фалират 14 банки, чиито активи са близо 25 на сто от активите на банковата система в България.

През последните няколко години, особено след стабилизиране на българската икономика, се чуват различни мнения, които гравитират в двете крайности - запазване на валутния борд и излизане от него. Темата стана много актуална, когато страната ни покри числовите изисквания за кандидатстване във валутния съюз.

Виж още: Горанов: Влизането в чакалнята на еврозоната завършва интеграцията на България в ЕС

Преди месец и половина премиерът обяви, че България ще внесе документи за членство в ERMII (т. нар. чакалня за еврозоната), потвърди го веднага и финансовият министър Владислав Горанов. Досега обаче няма официална информация това да е сторено.