Снимка: БГНЕС

Правителството днес даде мандат на министъра на финансите Владислав Горанов да подаде официално заявление от името на България за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Като основание за правителственото решение се посочва получената на 12 юли 2018 г. подкрепа от еврогрупата след изразеното от българските власти намерение за присъединяване на българския лев към Механизма на валутните курсове II.

С това решение на практика бе направена първата реална крачка към присъединяването на страната към еврозоната и въвеждането на еврото.

Тясното сътрудничество се установява с решение на ЕЦБ дали са изпълнени условията, предвидени в регламент 1024 на Европейския съюз от 2013 г. относно функциите на централната банка на еврозоната по макропруденциалния надзор над банките в общността, уточни пред журналисти министър Горанов след заседанието на правителството.

По неговите думи, това е формално решение от днес и е в резултат на дългогодишна комуникация между българските власти и страните от еврозоната, Европейската комисия и ЕЦБ като част от пътната карта за присъединяване на България към еврозоната и на българския лев към механизма ERM-2 (Exchange Rate Mechanism II - известен като "чакалнята" на еврозонота).

„До няколко часа писмото ще бъде изпратено", подчерта финансовият министър.

Това означава, че ако българското предложение се приеме от ЕЦБ, европейският банков регулатор ще започне проверка на българската банкова система. Практиката е да бъдат инспектирани три от големите банки, а кои ще бъдат те, ще стане ясно от решение на ЕЦБ.

По данни на БНБ към 31 май 2018 г. в първа група, където са най-големите банки у сан, са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Обедиенна Българска банка (ОББ), Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Пощенска банка (Юробанк България).

Очаква се проверката да приключи до половин година, тъй като числовите показатели по Маастрихтските критерии (виж по-долу в текста) за присъединяване към еврозоната са изпълнени от България отдавна. Проверката обаче може да продължи и 12 месеца.

Нашата страна има много голямо предимство да бъде ускорена процедурата с проверката на три от големите банки, тъй като е изпълнила едно от най-важните условия - българският лев е привързан към еврото. Това стана веднага след като беше въведен валутният борд на 1 юли 1997 година, след тежката банкова и финансова криза. От тогава българският лев първо беше обвързан към германската марка, а впоследствие с въвеждането на еврото през 1999 г. резервната валута, към която е привързан левът, стана единната валута на страните от еврозоната.

Има и още едно предимство за укорено получаване на покана за ERM-2. На практика от 1 юли 1997 г., когато беше приет новият Закон за Българската народна банка (ЗБНБ), централната банка получи нова основна функция, да работи като паричен съвет и да осъществява банков надзор в страната.

Какво следва след поканата за ERM-2

Целта на престоя в „чакалнята", който обикновено е две година, е да се докаже, че страната ни може да поддържа стабилна фискална и монетарна политика и особено важно националната валута на съответната страна да поддържа стабилен валутен курс спрямо еврото за продължителен период от време.

Колко обаче ще престои България в „чакалнята" е политическо решение на страните от еврозоната и в случая вече не важат числовите критерии: За справка влизането ни в Шенгенското пространства. То се отлага от дълго време, въпреки че сме изпълнили всички формални условия за присъединяване.

Според споразумеинята на ЕЦБ с националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на ERM-2, след края на втората година от престоя в „чакалнята", ЕЦБ проверява дали страната отговаря на петте Маастрихтски критерия и прави експертна оценка на готовността за влизане в eврозоната.

Кои се петте критерия от Маастрихт?

1) Инфлация според хармонизирания индекс на потребителски цени - инфлацията в страните членки не бива да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

2) Бюджетен дефицит - дефицитът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 3%. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия.

3) Държавен дълг -изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 60%. В случай на низходящ тренд, правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита.

4) Дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации) - дългосрочните лихви не бива да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5) Стабилност на курса към еврото - правилото за стабилност на курса е по-гъвкаво от останалите; посочва се, че валутата на страната-кандидат за членство не бива да е девалвирала значително през последните две години спрямо европейската валута.