Снимка: flickr

Звучи ли Ви притеснително понятието „хиперинфлация"? Или може би Ви напомня за далечната 1997 година? Спомняте ли си февруари 1997 година, когато сутрин отивахте на работа и 1 щатски долар се търгуваше за 2700 лева, а вечерта когато се прибирахте за дома можехте да видите, че на таблата на чейндж бюрата стойността му вече бе 3000 лева. Да, това бе притеснително по отношение на заплата Ви, която получавахте в български лева, и която се обезценяваше с часове. Държавата ни бе изправена пред политическа и финансова криза. Фалираха множество банки, а с тях се „изпариха" и спестяванията на по-голямата част от населението.

Как да се възползваме от хиперинфлацията?

Дотук картината е с черни краски, но сега си представете една много малка част от населението - хората с кредити в лева, защото до 1997 година задлъжнялостта на населението в България не бе никак голяма в сравнение с днес. До 1997 година хората в България предпочитаха да спестяват, отколкото да теглят кредити. И така, представете си човек, който преди 1997 г. е закупил апартамент, чрез кредит и вила чрез кредит. Човекът не е особено заможен и му се налага да изплаща месечните вноски по 2-та кредита. Той ще трябва да ги изплаща с десетилетия наред, съгласно погасителния план на банката кредитор. Нашият беден гражданин обаче има спестявания в чуждестранна валута, в случая - щатски долари.

И така той плаща и плаща вноските по своите кредити, докато един ден през далечната 1997 г. не настъпва т.нар. „пик" на хиперинфлацията и сарафите обявяват обменен курс на 1 щатски долар за 3000 лева. Това е звездният миг, в който съдбата се усмихва на бедния гражданин. Той отива в банката, откъдето е взел 2-та кредита и успява да погаси заемите си, тъй като обменният курс на банката е 1 щатски долар за 3 000 лева и левът е силно девалвирал. И така нашият беден гражданин за миг се превърна в заможен господин. Сега може би и Вие искате да Ви се е случило нещо подобно, нали ...? А защо не? Някъде по света винаги е налице хиперинфлация.

Един от съветите на изтъкнатите инвеститори, а дори и учебникарски пример гласи: Никога не слагайте всички яйца в една кошница! Или по друг начин казано дръжте спестяванията си в различни валути, в различни банки, а също и „под дюшека", така ще можете да се застраховате от „икономическите бедствия", които често не са случайни, а „дирижирани" процеси.

Видове инфлация и кога тя е „полезна" за икономиката

Инфлацията бива 3 вида: умерена инфлация, при която цените нарастват сравнително бавно, а инфлационна норма е до 10% годишно. При умерената инфлация покупателната стойност на парите в общи линии се запазва и няма риск за сключване на договори по номинални цени. Вторият вид инфлация е галопиращата инфлация, при която равнището на цените расте бързо от 20% до 200% годишно. При този вид инфлация намалява покупателната способност на парите и съответно спестяванията се обезценяват. Третият вид инфлация е хиперинфлацията, която засяга най-тежко икономиките. Цените на всички стоки хаотично нарастват за кратки периоди. Равнището на цените нараства от няколкостотин до няколко хиляди пъти. Хиперинфлация настъпва в резултат от войни, политически и икономически преходи, природни бедствия.

Една от целите на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе да постигне средно ниво на инфлация от 2% в Еврозоната. Според водещи икономисти дори нива на инфлация между 5% -10% въздействат положително върху стокообмена в икономиките. Така можем да определим, че „полезната" за икономиката инфлация е умерената.

Нивото на инфлация в България

Не можем да откроим ясна тенденция в равнището на цените през последните 5 години в България. Ако през 2013 г. и 2017 г. наблюдаваме ръст на инфлацията в страната, то за периода 2014 г. - 2016 г. ясно се откроява дефлационен процес. През първото шестмесечие на 2018 година БНБ регистрира умерена инфлация, като за първото тримесечие на настоящата година инфлацията е 1,6%, а през второто тримесечие инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени е 2,4% (виж таблицата по-долу).

Източник: данни БНБ, графика Инфосток

Ако погледнем в 10-годишен ретроспективен план, можем да установим, че в България инфлацията е била винаги умерена, като единствено през 2008 г. тя достига ниво от 12% по данни на Евростат. И ако за 2006 г. и 2007 г. инфлацията в страната е съответно 7,4% и 7,6%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени, то след 2008 г. тя е по-малко от 3,5% на годишна база.

Можем да заключим, че от финансовата криза през 1997 година насам в България не се наблюдават „инфлационни турболенции". Една от правителствените цели, свързани с кандидатурата ни за членство в Еврозоната е изпълнението на Маастрихския критерии, свързан с инфлацията в страната, а именно, че нейният темп не бива да надвишава 1,5 процентни пункта над средния темп на инфлация в трите страни от еврозоната с най-ниска инфлация. България е поела към пътя на въвеждане на единната европейска валута, но въпросът е дали еврото ще донесе със себе си инфлация и в каква степен ще бъде тя крие много неизвестни.

Още по темата:

Скок на инфлацията през юли с 3,5%

Финансовата криза в Турция застрашава българските износители

Инфлацията в еврозоната се ускорява до 2,1% през юли