Снимка: БСК

За последните 10 години преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от брутния вътрешен продукт. От 17,7 млрд. лв. през 2007 г. ПЧИ падат на 1,8 млрд. лв. през 2017 г., а като процент от БВП от 28% през 2007 г. намаляват до 2% през 2017 г. Това показва анализът на Българската стопанска камара (БСК) за инвестиции у нас в периода 2007-2017 г. Анализът е разработен от експертен екип на БСК, с ръководител Камен Колев - зам.-председател на камарата.

Определящ за икономиката на една страна е инвестиционният климат, а индикатор за качеството на бизнес климата е размерът на инвестициите, в частност - чуждестранните инвестиции. В периода 2007-2017 г. общият обем на инвестициите у нас остава непроменен (около 18 млрд. лв. годишно, с пик през 2008 г., когато са 24 млрд. лв.), благодарение най-вече на местните инвестиции, т.е. на инициативата на българския предприемач. Това каза изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев на пресконференция във вторник при представяне на анализа.

„Вече дори средствата от емигрантите са повече от ПЧИ, допълни Радосвет Радев. - Вярно е, че корпоративното данъчно облагане у нас е атрактивно, но това не е достатъчна предпоставка за привличане на външен ресурс. До скоро имахме конкурентно предимство по отношение на качествената работна ръка, но сега и това предимство е под въпрос, защото работници не достигат."

Делът на местните инвестиции в общия обем на инвестициите драстично нараства при успореден срив на чуждестранните инвестиции.

Какво очакват инвеститорите

Зам.-председателят на БСК Камен Колев подчерта, че оптималното ниво на ПЧИ за всяка една икономика е около 10% от БВП, докато у нас те не надхвърлят 2% от БВП. Според зам.-председателя на БСК, най-важните фактори за инвеститорите са спокойствието и сигурността, а това означава стабилна (без чести промени) нормативна уредба, гарантирана сигурност на собствеността и качествено правораздаване, ниско ниво на регулиране и качествено административно обслужване, вкл. електронизация на административните услуги. Другата важна предпоставка за взимането на положително инвестиционно решение е наличието на работна ръка. Затова първостепенната ни задача е да осигурим достатъчно (и като брой, и като количество) квалифицирани кадри, особено за новите технологични производства. Не на последно място, важно за всеки инвеститор е осигуряването на качествена инфраструктура.

Българските инвестиции в чужбина са стабилни

На фона на драстичния спад на ПЧИ, българските инвестиции зад граница остават непроменени като обем през разглеждания 10-годишен период и са в размер на около половин млрд. лв. годишно.

Най-големите инвеститори в България

Ота анализа на БСК става ясно, че водещ инвеститор през 2017 година е Холандия (885 млн. евро), следвана от Германия и Швейцария - с около 130 млн. евро всяка. С добри позиции са и съседните ни страни - Турция и Гърция - с по около 80 млн. евро всяка. Нестабилната икономическа ситуация в Турция и спадът на турската лира могат да доведат до допълнително нарастване на  турските инвестиции у нас.

Значителен е делът на отрицателните инвестиционни потоци за Чехия (-301 млн. евро), Австрия (-142 млн. евро) и Норвегия (-70 млн. евро). Методологията на изчисляване на ПЧИ отчита заемните средства между компанията-майка и дъщерните дружества у нас като инвестиционни потоци.

Сривът през 2018 се задълбочава

За първото полугодие на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. спадът на инвестициите се задълбочава и е 2 пъти (от 487.2 млн. евро на 246.2 млн. евро). Сривът се дължи предимно на отрицателния поток на дяловия капитал в капитала и резервите на българските дружества.

За това колко пренебрежимо ниско е нивото на ПЧИ у нас през последните години говори и фактът, че техният обем е съизмерим със средствата, постъпващи от емигрантите.

Каква е структурата на инвестициите

През 2017 г. се наблюдава положителната тенденция за структурата на инвестициите, като делът на вложенията в преработващата промишленост нраства - до 19.1% при 18.6% през предходната година. Нарастването е и в абсолютен размер - 313 млн. евро през 2017 при 229 млн. евро за 2016 г. ПЧИ в индустрията осигуряват устойчивост на растежа в икономиката, поради своята дългосрочност и ефекта, който постигат чрез развитие на веригите за доставки в свързаните с тях сектори на икономиката и трансфера на технологии.

През 2014 г. се наблюдава значителен отрицателен инвестиционен поток в преработващата промишленост в размер на (-174.6) млн. евро и ръст на инвестициите през 2015 г. от 531.2 млн. евро. Запазва се значителният дял на инвестициите, насочени към финансови и застрахователни дейности - 15%, и операции с недвижими имоти - 14.5%, които носят временен и конюнктурен характер в тези сектори.

Тревожно е състоянието с деинвестициите (отрицателните инвестиционни потоци) при производството на електрическа енергия, професионални и научни дейности, добивна промишленост. Така например, за сектора на професионалните дейности и научните изследвания за последните две години отрицателните потоци са, съответно - (-64.5) млн. евро (4.8 % от инвестициите) през 2016 г. и (-224.3) млн. евро през 2017 г. (13.7% от преките инвестиции за годината). Въпреки наблюдаваното увеличение на инвестициите на местния бизнес за научно-изследователска и развойна дейност, делът на инвестициите, направени от чуждестранните инвеститори, са неудовлетворителни.

Инвестициите като дял от БВП постоянно намаляват

Разгледани като дял от БВП, преките чуждестранни инвестиции непрекъснато намаляват, сочат още данните от анариза на БСК. Интензитетът на инвестициите характеризира капацитета на икономиката да привлича чуждестранни инвестиции. Ако през 2007 г. те са били 27.9% от БВП, то през 2017 г. делът им е едва 1.9% от БВП, което представлява свиване с почти 15 пъти. Тази неблагоприятна тенденция се задълбочава допълнително за полугодието на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. Спадът е двукратен - от 1% до 0.5%.

Източник: (1) НСИ, (2) БНБ. Данните за периода Януари - Юни 2018 г. подлежат на ревизия.  За определяне на дела на инвестициите от БВП е използван размер от 52 792 млн. евро за 2018 г. (прогноза на БНБ) и 50 429.3 млн. евро за 2017 г. (данни на НСИ от 07.03.2018 г.)

В резултат на влизането на България в ЕС през първите години от членството на страната (2007 и 2008 г.) инвестициите са над 10 млрд. щ. д. годишно. Тенденцията е аналогична и в съседна Румъния, в която инвестициите през 2007 и 2008 г. бележат рекордни стойности.

Изводи и препоръки

Изследване на БСК идентифицира следните фактори, възпрепятстващи привличането на преки чуждестранни инвестиции:

- Липса на квалифицирани кадри;

- Лоша инфраструктура;

- Бавно свързване към комуналните услуги (ел. енергия, ВиК, преносни мрежи и др.);

- Утежнена бизнес-среда и регулации, липса на електронно правителство и на прилагане на електронните услуги;

- Бавен процес на обявяването на фалити;

- Висока междуфирмена задлъжнялост;

- Мудно правораздаване;

- Корупция;

- Бюрокрация на национално и регионално ниво в администрацията;

- Непредсказуема бизнес и законова среда.

Възможности за подобряване на ситуацията и повишаване потоците от ПЧИ:

- Подобряване качеството на човешките ресурси - образование, квалификация, умения, включително чрез промяна на системата за финансиране на образованието;

- Внос на работна ръка;

- Подобряване на ефективността на публичните разходи чрез публично-частни партньорства (ПЧП) и изграждане на техническа инфраструктура за инвестициите чрез ПЧП;

- Разширяване на арбитражния подход за решаване на търговски спорове;

- Насърчаване на инвестициите във високотехнологични производства, които позволяват по-добра възвръщаемост и стабилен растеж на икономиката;

- Въвеждане на електронни публични услуги;

- Смекчаване на регулациите за бизнеса и премахване на незаконните регулаторни режими на местно ниво;

- Стабилност на нормативната среда;

- Подобряване на нивото на сигурност и правосъдие.

Още по темата:

Бизнесът иска да знае кой е виновен за срива на Търговския регистър

Нов рекорд за българския износ през 2017 г.

България да стане разпределител в енергийния проект „Бял поток" настояват работодатели